Цвеклото е сред древните зеленчукови култури, познати още през осми век пр.н.е. Това растени е било на почит във вавилонското царство, като има сведения, че те не са консумирали кореноплодите, а само листата. Манголдът е специален вид листно цвекло, който за разлика от обичайните си роднини има неядливи корени (не образува кореноплоди), но ядливи листа и дръжки.
Манголдът е широко разпространено в цяла Европа, Северна Америка и Азия, но особено високо ценено е в средиземноморските страни. Култивиран е от древните гърци и римляни и не случайно често го наричат римско зеле или римски спанак, но за разлика от спанака се развива добре и в горещите месеци и дава обилна листна маса.
Манголдът е вид цвекло с двугодишен цикъл на развитие, но не образува грудки, а има силно разклонени корени и силно развита листна розетка. Отглежда се за листата и дръжките. Презимувалите растения на втората година образуват светоноси и дават семена.
Листата на манголда са сочни, месести, гладки или къдрави и с дължина 30-40 см заедно с дръжките, а за някои сортове до 60 см. В зависимост от сорта дръжките са обагрени в различни цветове – зелен, жълт, червен или виолетов. Сортовете се разделят на дръжкови (стъблени) и листни, като първите имат много сочни, месести и едри дръжки (приличат на ревен), а другите силно развита листна петура.
У нас манголдът все още не е широко застъпен, но на пазара се предлагат различни сортове семена.
Съдържание на хранителни вещества
Манголдът е нискокалоричен зеленчук – в 100 г само 19 ккал, но е ценен хранителен продукт поради факта, че листата и дръжките му съдържат голямо количество витамини (А, С, К, В1, В2) и различни микроелементи (соли на фелязото, фосфора, калия и калция). Сухото вещество в надземните части е до 11%, а захарите до 4,6%. Наричат го суперхрана и се радва на почит сред любителите на листните зеленчуци.
Изисквания на манголда към условията на околната среда и начин на отглеждане
Манголдът може да се отглежда на всякакви почви и не е особено претенциозен, но реколтата ще бъде по-добра, ако се отглежда на влажна и плодородна почва с неутрална киселинност. Преди засяване (12-14 дни) почвата се обогатява с угнил оборски тор или угнил компост – 1 кофа за 1 квадратен метър и по 30 г суперфосфат, калиев и азотен тор. По време на вегетацията растенията се подхранват два или три пъти с моноамониев фосфат или NPK тор в количества – 20-30 г на всеки 1 м2. Важно е комплексните торове да съдържат микроелементи и преди всичко бор.
Този листен зеленчук има добре развита коренова система, но редовното поливане, отстраняване на плевелите и разрохкване на почвата са гарант за израстване на едри и сочни листа. Засушаването влошава качеството им. Честотата на поливане зависи от климатичните особености на региона и времето. Излишъкът от влага провокира развитието на брашнеста мана.
Манголд може да се отглежда и на сянка и полусянка, но тогава вероятността от натрупване на нитрати е голяма – колкото светлината е по-малко, толкова повече нитрати се натрупват в листата.
Благоприятно време за засяване
Манголдът се отглежда най-добре чрез директна сеитба на семената. Възможно е и отглеждане на разсад, но доста трудно се прихваща.
Най-благоприятното време е края на март и началото на април, през юни-юли като втора реколта и октомври-ноември – предзимен посев. Добре е предварително семената да се накиснат за едно денонощие във вода. Засяването става в редове, отстоящи на разстояние 30-40 см един от друг и между растенията 30-35 см след прореждане, а това зависи от сортовите особености.
Прибиране на реколтата
Листата се прибират 5-7 пъти за сезон, а колкото по-често – толкова по-бързо ще растат и реколтата ще бъде по-добра. Те се отчупват заедно с дръжките в основата (не трябва да остават части от дръжките, защото могат да провокират кореново гниене), но не повече от 1/4 от листата, за да не се изтощава растението. Необходимо е след всяко изрязване да се подхранва с карбамид (10-20 г на 10 л вода).
Съхранение и използване
Отрязаните листа могат да останат не повече от три дни добре опаковани в хладилник.
Използват се в сурово състояние за салати, гарнитури и предястия или топлинно обработени (в супи и основни ястия), а дръжките могат да се готвят като аспержи. Вкусът е отличен и си заслужава любителите на листните зеленчуци да го добавят в менюто.
