Едно от много често срещаните явления по трайните насаждения е хлорозата. Изразява се в прекомерно пожълтяване, а даже и побеляване на листата на растенията, в резултат на намаляване на съдържанието на хлорофил. Тя може да бъде инфекциозна, дължаща се на вирусно заболяване и неифекциозна, предизвикана от липса на определен хранителен елемент.
Ако хлорозата е причинена от вирус, не подлежи на лечение и представлява опасност за околните растения. В повечето случаи тя се дължи на недостиг или непълно усвояване на някой хранителен елемент.
Физиологичната хлороза може да се дължи на азотен глад или недостиг на желязо. Когато е наличен азотен глад се подхранва с бързодействащ азотен тор – кореново или листно.
Особеното при желязото се състои в това, че то може да е налично в почвата, но присъствието на карбонати или други елементи да пречат на неговото усвояване от корените.
Хлороза може да възникне при силно овлажняване на почвата и недостиг на органични вещества. Засушаването също може да предизвика хлороза, която е съпроводена с опадане на листата.
Недостиг на желязо при плодовите култури се наблюдава и на почви с високо съдържание на манган, а също при внасяне на мед и цинк във високи дози.
При слаб дефицит на желязо, дължащ се на наличие на карбонати, мрежата от зелени жилки се откроява на жълтеникавия фон на листата. При силен железен дефицит листата стават сламеножълти до белезникави и губят напълно зеления си цвят, каквото често се наблюдава при ягодата и малината – пролет и лято. Касисът и цариградското грозде са по-малко чувствителни към недостига на желязо.
Мерки за борба с хлорозата
Препоръчва се обогатяване на почвата с хумус. Органичните торове е най-добре да се внасят заедно с разтвор на железен сулфат. За приготвяне на разтвора се вземат 50-100 грама железен сулфат (зелен камък), който се разтваря в 10 л вода.
При плододаващи дървета се препоръчва 200-300 грама на дърво на дълбочина 15-25 см. То трябва да бъде последвано от обилно поливане, защото има опасност да влезе отново в трудноусвоими форми.
Листното третиране дава по-бързи резултати, но е необходимо да се използват хелатни форми на желязото, защото ако има натрупан калций в листата железният сулфат няма да даде нужните резултати.
Комбинираните форми на третиране, приложени в най-ранните етапи на проява на хлорозата дават най-добри и бързи резултати.
При излишък на желязо не се препоръчват торове, съдържащи калций.
Дефицитът на желязо ще бъде напълно компенсиран при бързо разграждане на органични торове или други подкиселяващи почвата хранителни вещества.
