Недостиг на желязо при овощните дървета се наблюдава най-често, когато те се отглеждат на почви с алкална реакция на почвения разтвор и богати на карбонати. В почвата може да има достатъчно съдържание на този микроелемент, но калцият и други алкални елементи блокират желязото и го правят неусвоимо от кореновата система.
Железен дефицит може да се прояви и при преовлажняване (след поройни дъждове или обилно поливане) или наличието на много високо съдържание на бикарбонати в поливната вода, както и при слаба аерация на почвата. При недостатъчно снабдяване на овощните растения с желязо се проявяват характерни симптоми. Хлорозата (пожълтяване на листата) е неинфекциозно заболяване, при което листата постепенно губят нормалното си зелено оцветяване и започват да жълтеят - най-често по младите връхни листа се появяват хлоротични (жълто- зелени) петна, като избледняването на зеления цвят преминава в пожълтяване между нервите. В началото листните жилки се запазват зелени с червеникав отенък, а при силен недостиг на желязо целият лист пожълтява равномерно до кремавобяло. Успоредно с пожълтяването на листата изсъхват и върховете на леторастите. Често хлорозата се проявява успоредно с появата на некротични петна. Когато заболяването напредне се засягат целите дървета - отслабва вегетативния растеж и продуктивността, засъхват цели клони, а нерядко и целите дървета. Ако не бъдат взети навременни мерки за отстраняване на хранителния недостиг, той може да доведе до загиването на цялото дърво. По-често боледуват единични дървета, но при наличието на неблагоприятни почвени условия могат да бъдат засегнати голям брой дървета или дори цялото насаждение.
По-чувствителни на хлороза са прасковите, ябълките, крушите, малините, ягодите и др. Такива растения обикновено не раждат, или плодовете им са безвкусни, с ниско съдържане на захари и витамини, а самите те имат слаб растеж, по-податливи са на инфекциозни болести и по-често се нападат от неприятели (листни въшки, дървесинояди и др.).
