Картофите имат слаба коренова система и са в състояние да натрупват големи количества сухо вещество, изтощавайки почвата. А колкото повече нарастват грудките, толкова по-голяма е нуждата от микроелементи, при това едва ли ще ни се размине с влагането само на оборски тор и дървесна пепел. Необходимо е също така да наблюдаваме внимателно развитието на надземната част, за да успеем да определим какви микроелементи липсват на картофите и да се опитаме да им ги осигурим.
При недостиг на калций се стига до калциева хлороза, като особено силно е проявлението на песъчливи и леки почви. Нуждата на растенията от микроелемента може да бъде удовлетворена с влагане на калциева селитра. Тази хлороза обаче често се бърка с възникващата при влагането на калиев сулфат или калиева сол, тъй като се знае, че картофите зле понасят хлора.
В началото на пролетта картофите обикновено страдат от недостиг на желязо и това може да се забележи по по-светлото оцветяване на листата. Високата влажност и прекалено плътните почви само влошават ситуацията. Нещата могат да бъдат коригирани с подхранване под корен с разтвор на една лъжица железен сулфат (зелен камък) в 10 литра вода, а листната маса се напръска с разтвор на чаена лъжичка железен хелат в 10 литра вода. Гладът на картофите за желязо може да бъде задоволен в някаква степен и от азотни торове – амониев сулфат или амониев хлорид.
Често се стига и до недостиг на цинк, а особено силен е той, ако сме прекалили с подхранването на картофите с фосфорни торове. Външно това се проявява с появата на точковидни петна по листата, като най-силно страдат младите листенца. Растенията, разположени на сянка, обаче се справят по-добре в това отношение. Недостигът на цинк влошава растежа, забавя образуването на грудките, води до намаляване на реколтата и силно влошава качеството ѝ, по-конкретно съдържанието на нишесте. Ако недостигът на цинк е много голям, спасение няма, а при слаб се използва цинков сулфат – 5-7 грама на декар.
Засадените нарядко картофи страдат от недостиг на магнезий. Това забавя развитието на растенията, цветът на зелената маса изсветлява, по листата могат да се появят жълти петна, които след това придобиват кафяв оттенък. Отслабените от недостига на магнезий растения са лесна плячка за крастата. Положението може да бъде спасено с влагане на изкуствени торове като амониев и калиев сулфат. Необходимо е обаче да бъдат спадвани препоръчителните дози, в противен случай излишният магнезий действа агресивно, предизвиквайки кафява петнистост по листата. Тогава единственият вариант е да се използва вар, която потискадействието на магнезия.
Недостигът на мед се проявява най-вече върху торфени почви, а върху обикновените е достатъчно растенията да се напръскат 2-3 пъти на сезон с фунгициди, съдържащи мед – Акробат Р или Меден Оксихлорид 50 ВП, за да не се стига до този тип хлороза. Установено е, че при недостиг на мед образуването на кора върху грудките се забавя.