Да разпознаем хлорозата е доста лесно: ако листата са пожълтели, а жилките остават зелени, то несъмнено това е хлороза. Отстраняването на това заболяване е наложително, защото то предизвиква не само пожълтяване на листата, но пострадалите дървета и храсти могат да спрат плододаването, а при цветята се ограничава цветоносенето. При силна хлороза е възможно да изсъхнат върховете на издънките. Това налага своевременна реакция и отстраняване на заболяването.
Причини за появата на хлороза
Много често хлорозата при дърветата се дължи на недостиг на желязо, особено ако се отглеждат на силно алкални почви. Особеното в случая е това, че в почвата не липсва желязо, но неговото усвояване се препятства от наличието на голямо количество калций. При наличието на много валежи, или обилно напояване, хлорозата се развива много бързо. Това изисква подаването на допълнителни количества желязо, но в лесно усвоима форма. Може да се осъществи както почвено, така и листно, а най-добре комбинирано.
Желязната хлороза е лечима
Растенията развиват хлороза преди всичко на карбонатни почви поради затрудненото усвояване на железните соли. Затова внасянето на 50-80 грама железен сулфат на 10 л вода под корен дава кратковременен ефект. Дублирането с листно наторяване /1% разтвор на железен сулфат/ засилва ефекта. Пръскането трябва да се прави в хладните часове на деня – сутрин или привечер. По-голям ефект има привечерното пръскане – разтворът изсъхва по-бавно и се усвоява по-голямо количество. Когато в листата е натрупано голямо количество калций, използването на железен сулфат не е особено ефективно.
Налага се използването на желязо в по-достъпни форми – това са хелатните форми /EDTA или DPTA/. При тези форми желязото се усвоява от листата, независимо от наличието на по-голямо количество калций. Такива продукти са Кугоплекс, Секвестрен, Лактофол Fe и др.
Този подход невинаги работи, тъй като хлорозата може да се дължи на други причини – например поради механично увреждане на корените или нараняване от вредители. За да се корегира ситуацията се налага друг подход – най-напред се внасят инсектициди за унищожаване на вредителите, а след това се напоява с биостимулатори за кореновата система /Корневит или друг, в зависимост от растителния вид/.
Често хлорозата няма нищо общо с липсата на желязо. Да се различи липсата на желязо от липсата на манган или магнезий е трудно дори за специалист. Ето защо, при защитни лечения, към разтвора на пестициди се добавят хелатни микроорганизми, или комплексни торове с микроелементи.
Много често от хлороза страдат лозята. Следователно, ако почвата е карбонатна, трябва да се подбират карбонатноустойчиви сортове, или присадени на карбонатно устойчива подложка.
Но ако са хлорозни всички растения, то без кардинално решение не може да се отстрани проблема. На такива участъци трябва да се внасят в почвата сидерати, оборски тор, органични вещества /окосена трева, слама /. Наложително е да се отдаде предпочитание на комплексните минерални торове с микроелементи.
Ако хлорозата се появи през втората половина на лятото /обикновено след проливен дъжд/, значи ситуацията може да се контролира – водата е отмила микроелементите от коренообитаемия слой и след 2-3 подхранвания ще се възстановят. Важното е да не се подценява ситуацията, тъй като хлорозните растения може да не заложат цветни пъпки, или да не задържат плодовете от настоящата реколта.
