При кръстосаните проверки, които фонд „Земеделие“ е длъжен на случаен принцип да прави при 5% от регистрираните земеделски производители в съответната община, ще се следи и за ветеринарните изисквания, които животновъдите трябва да спазват, за да не им бъдат намалени субсидиите. Новите правила са разписани в последното ръководство за прилагане законоустановените изисквания за управление на стопанствата, приети през лятото на 2018 г. от министерството на земеделието, които подробно ще се впишат в брошурата за кандидатстване по директните плащания в кампанията за 2019 г.
В отделни раздели са описани задълженията, които трябва да спазват свиневъди, говедовъди, собственици на овце, кози, птици, както и забрани, свързани с храненето на животните и др.
Собствениците на свинеферми е важно да знаят, че при животните за клане може да слагат групови вместо индивидуални ушни марки. Това важи само за стопанствата, където се отглеждат над 50 свине майки. В този случай свинете се идентифицират в законоустановения срок с групова ушна марка одобрена от БАБХ с номера на животновъдния обект. Свинете за разплод обаче се идентифицират с индивидуални ушни марки. Свинете, предназначени за доотглеждане в обекти, които са технологично свързани помежду си се идентифицират с групова ушна марка за всеки обект през който преминава животното.
В случай на загубване или невъзможност ушната марка да бъде разчетена, тогава не само свиневъдите, но и останалите животновъди са длъжни да съобщят на ветеринарите в срок от 7 календарни дни на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, че марката трябва да се подмени.
Забранено е отстраняването и заменянето на ушна марка без разрешение от БАБХ.
При получаване на свине при вътреобщностна търговия, предназначени за клане, животните запазват идентификацията си на страната по произход. При получаване на свине при вътреобщностна търговия, предназначени за разплод, животните се идентифицират с индивидуална ушна марка. При получаване на свине при вътреобщностна търговия, предназначени за доотглеждане и клане, животните запазват ушната марка на страната по произход. В регистъра на животновъдния обект и в информационната система на БАБХ – ВетИС се записват и идентификационните номера на животните на страната на произход.
Собствениците или ползвателите на фермите са длъжни да осигурят идентифициране на свинете в тях, възможно най-бързо след раждането, но при всички случаи преди да напуснат животновъдния обект, в който са родени.
При отглеждането на говеда или биволи регистрацията на ушните марки се извършва чрез подаване на заявление в Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намира животновъдният обект и за него се издава съответното удостоверение. При промяна на данните на собственика или ползвателя на обекта или при промяна на предназначението на обекта фермерите са длъжни в 30-дневен срок писмено да уведомяват ОДБХ за актуализация на данните в информационната система на БАБХ.
Собственикът или ползвател на животновъден обект е длъжен да поддържа актуален регистър на животновъдния обект по утвърден от Българската агенция за безопасност на храните образец на хартиен носител или в електронен вид. В регистъра собственикът или ползвателят вписва данните за всичките говеда и/или биволи, които се отглеждат в животновъдния обект, като отразява и информацията за тяхното придвижване, транспортиране и смърт. Той е длъжен да съхранява регистъра за период не по-малък от 3 години от датата на закриване на обекта и да го представя на БАБХ и на компетентните да го проверяват контролни органи при поискване.
Фермерите са длъжни да уведомяват писмено ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за настъпилите промени в числеността на говедата и/или биволите, както следва:
а) в срок до 3 дни - за новородени и закупени животни;
б) в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни, предназначени за лична консумация;
в) незабавно - за извършено неотложно клане и за умрели животни.
При транспортирането на животните задължително се вадят ветеринарномедицински паспорт и свидетелство за придвижване/транспортиране на територията на страната, издадено от ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект (в определени случаи и от официален ветеринарен лекар) чрез Информационната система на БАБХ – ВетИС. Те са длъжни при вътрешнообщностна търговия за друга страна да осигурят при транспортирането на животните да бъдат придружени освен от паспорт и от ветеринарномедицински сертификат издаден чрез система „ТРЕЙСИС“ от официален ветеринарен лекар, а при износ за трета страна животните се придружават от паспорт и ветеринарномедицински сертификат по образец на страната вносител.
Собственикът или ползвателят на животновъден обект е длъжен да предостави на официалния ветеринарния лекар, контролиращ животновъдния обект, копие на документ за придобити животни – договор за прехвърляне правото на собственост или друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността върху животните в тридневен срок от издаването на съответния документ.
Животновъдите трябва да осигурят идентификацията на говедата и биволите до 20-ия ден след тяхното раждане, но при всички случаи преди животните да са напуснали животновъдния обект, където са родени.
Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти с ЕРД трябва да осигурят и съхраняват за всяко животно ветеринарномедицински паспорт. Паспортът се издава от официалния ветеринарен лекар на общината, на чиято територия се намира животновъдният обект чрез Информационната система на БАБХ –ВетИС до 14 дни от уведомяването за раждане на животното или за постъпването му в обекта при внос от трети страни или при вътрешнообщностна търговия. Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти с ЕРД са длъжни да върнат в ОДБХ ветеринарномедицинският паспорт, придружаващ животното при внос от трета страна или доставено при вътрешнообщностна търговия и да поискат издаването на нов ветеринарномедицински паспорт от информационната система на БАБХ– ВетИС.
Всеки собственик или ползвател на животновъден обект е длъжен да представи на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект паспорта на придобитото животно за попълване на данните в него. В случай на смърт или заклани за лична консумация едри преживни животни паспортът се връща от собственика с протокол на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект в срок от 7 дни от събитието. В случай на износ на животно за трета страна, паспортът се предава на ветеринарния лекар на граничния инспекционен пункт.
При овцевъдите и козевъдите също има изискване за регистрация на ушните мерки в Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намира животновъдния на основание на Закона за ветеринарномедицинската дейност и за обекта се издава съответното удостоверение. При промяна на данните на собственика на обекта или при промяна на предназначението на обекта собствениците са длъжни в срок от 30 дни писмено да уведомяват ОДБХ с цел актуализация на данните в информационната система на БАБХ.
Собственикът или ползвателят на животновъден обект е длъжен да поддържа актуален регистър на животновъдния обект по утвърден от Българската агенция за безопасност на храните образец на хартиен носител или в електронен вид.
Фермерите са длъжни да уведомяват писмено ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за настъпилите промени в числеността на животните, както следва:
а) в срок до 3 дни - за новородени и закупени животни;
б) в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни, предназначени за лична консумация;
в) незабавно - за извършено неотложно клане и за умрели животни.
При транспорта се прилагат същите изисквания като при говедата.
Собственикът или ползвателят на животновъден обект е длъжен да предостави на официалния ветеринарния лекар, контролиращ животновъдния обект, за новородените животни - копие на декларация от собственика на майката на животните; за придобити по друг начин животни - с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността върху животните в тридневен срок от съставянето/издаването на съответния документ.
Овцевъдите са длъжни да осигурят идентифициране на овцете и козите в тях в срок до 6 месеца от тяхното раждане, но при всички случаи преди да са напуснали животновъдния обект, в който са родени.
Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти са длъжни да осигурят идентифициране на овцете и козите с ушни марки, одобрени от БАБХ. Животните, родени след 31.12.2009 г. се идентифицират с по две ушни марки – обикновена ушна марка на едното ухо и с електронна ушна марка на другото ухо, с еднакъв идентификационен номер или с по една ушна марка – обикновена ушна марка (със зелен цвят), на едното ухо. С една ушна марка е разрешено да се идентифицират единствено ДПЖ, предназначени за клане в месодобивни предприятия на територията на страната преди навършване на 12 месечна възраст и които не са предназначени нито за вътрешнообщностна търговия, нито за износ за трети страни. Животни над 12 месечна възраст или предназначени за вътрешнообщностна търговия или за износ за трети страни трябва да бъдат идентифицирани с по две ушни марки – обикновена и електронна.
Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти са длъжни да осигурят идентифициране с индивидуални ушни марки в стопанството по местоназначение на всяко животно, внесено от трета страна в срок до 14 дни след проверката на граничния инспекционен пункт, но при всички случаи преди напускането на стопанството по местоназначение. Първоначалната идентификация, извършена от третата страна и поставените индивидуални ушни марки се вписват в Информационната система на БАБХ – ВетИС и в регистъра на животновъдния обект, а ушните марки на страната на произход се запазват.
Фермерите са длъжни да запазят ушните марки на страната на произход на овцете и/или козите, внесени от трета страна и предназначени директно за клане до 5 работни дни от преминаване на проверките на граничния инспекционен пункт. Те не се идентифицират с индивидуална ушна марка.
Забранени фуражи
В новото ръководство има изрична забрана земеделските стопани да хранят животните с животински протеини – преработен животински протеин; колаген и желатин, добит от преживни животни; кръвни продукти; хидролизиран протеин; дикалциев и трикалциев фосфат от животински произход; фуражи, съдържащи изброените животински протеини.
Забраната не се прилага за изхранване на всички видове животни с мляко, млечни продукти и коластра; яйца и яйчни продукти; колаген и желатин, добит от непреживни животни; хидролизиран протеин, добит от части на непреживни животни и от кожи на преживни животни или фуражи, съдържащи изброените животински протеини;
Забраната не важи и при изхранване на непреживни животни с рибно брашно; дикалциев фосфат и трикалциев фосфат от животински произход; кръвни продукти, добити от непреживни животни; фуражи, съдържащи рибно брашно, дикалциев фосфат и трикалциев фосфат, кръвни продукти;
Забраната не важи и за изхранване на аквакултурните животни с:
- преработен животински протеин, различен от рибно брашно, получен от непреживни животни;
- фуражи, съдържащи такъв преработен животински протеин;
Същата забрана не важи и изхранване на неотбити преживни животни с млекозаместители, съдържащи рибно брашно.
В случай, че в земеделското стопанство се съхраняват фуражи, съдържащи изброените по-нагоре неразрешени животински протеини, земеделските стопани следва да осигурят, че животните нямат достъп до тях, както и, че са взети мерки да не се хранят с такива фуражи животни от видове, за които те не са предназначени.
При съмнение за болестта трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ, или луда крава) фермерът незабавно трябва да съобщи на ветеринарния си лекар.
Ако в стопанството има съмнение за луда крава, фермерът веднага затвори обора и да не търгува с животните, докато не се получат резултатите от проведените от БАБХ клинични и епизоотологични изследвания или да се убива под контрола на органите на БАБХ за извършване на лабораторни изследвания.
Земеделският стопанин не трябва да пуска на пазара или да изнася животни или производни продукти (сперма, яйцеклетки, ембриони), без съответните документи за движение – ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни от информационната система, издадено от регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта или сертификат за вътреобщностна търговия при търговия с други държави членки или здравен сертификат, издаден от официалния ветеринарен лекар при износ за трети страни. При настаняването на нови животни в обекта, те следва също да са придружени от съответните документи, които земеделските стопани следва да представят на регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта.
Изискванията на прилагане на препаратите за растителна защита очаквайте в последния текст за новото ръководство
