Нови изследвания при листопадните дървета доказват, че преди да опадат листата, в тях се увеличава количеството на нежелани отпадъчни продукти. Установено е, че малко преди листопада, потенциално вредните вещестава в тях като тежки метали, танини и оксалати се увеличават. Те се натрупват не за съхранение, а да бъдат изхвърлени. Затова препоръките са да не се използват листата за компостиране или за затопляне, а да се изхвърлят.
По време на листопада листата на дърветата преминават през драматична промяна и създават прекрасни гледки от златистожълто и кехлибарено, до оранжево и наситено червено. През пролетта и лятото листата са зелени, защото съдържат хлорофил. Най-общо казано, молекулите на хлорофила поглъщат червената и синята част от светлинния спектър, но отразяват зелената, което е причината да виждаме точно в този цвят листата.
Те съдържат и други пигменти, но хлорофилът е преобладаващ, а с намаляване на слънцегреенето в растенията започва да се синтезира хормона ауксин. Той предизвиква спирането на растежа на специален слой повърхностни клетки, който е наречен “слой на листопада“.
След преминване на определена граница производството на ауксин се прекратява и в основата на всяко листо се образува слой от клетки, които прекъсват подаването на вода и минерални соли към листата. Прекратява се и подаването на въглехидрати от листата към останалата част от растенията. Когато това се случи, листата вече не могат да произвеждат хлорофил. Тогава настъпва колоритната промяна в цветовете на листопадните дървета и те постепенно започват да оголват клони.
Често може да се види и друга картина – настъпват студове, започва да вали сняг, а листата още стоят по дърветата.
Какви са причините и съществува ли заплаха за овощните градини
Листата на дърветата представляват заплаха ако завали мокър сняг. Той полепва по листата, натежава и клоните започват да се чупят.
За щастие, поразените от студовете листа започват малко по малко да падат и до силните снеговалежи обикновено не доживяват. Проблеми могат да възникнат, когато дърветата не са се подготвили за зимата. Нещо подобно може да се случи при чести поливки през втората половина на лятото. Това предизвиква вторично развитие на леторасли, а дърветата „забравят“ да се готвят за зимните студове. Новоразвитите части нямат време да узреят, замръзват и загиват.
Близки по естество проблеми могат да се създадат и при наторяване с азотни вещества, ако се внасят след месец юли.
Неправилното лятно подрязване може също да предизвика появата на нови леторасли. Подобен ефект се получава и ако през втората половина на лятото зачестят преваляванията. Дърветата продължават да растат и цикълът на развитие се измества, а подготовката за зимен покой закъснява.
Какво може да се направи?
При младите дървета ръчно се отстраняват неопадалите листа, обират се тези, които са опадали около корена. По тях може да са останали вредители и болестни патогени, отстраняват се всички части, които могат да загният, изрязват се недозрелите върхове на летораслите.
Младите дървета се варосват, а след изсъхването се увиват със защитни материали – чиста капронова мрежа, черна мушама, полимерни бордюрни ленти, найлонови чували и др. Важното е защитният „корсет“ да обвива добре ствола, без да има просвети. Удачно е и затоплянето на кореновата система чрез мулчиране на присволовите кръгове с компост или друг материал.
При старите дървета се прави пръскане – 0,7 кг карбамид на 10 литра вода, като се пръскат надземните части и под дърветата. Стволовете и основните клони се варосват, пристволовите кръгове се затоплят.
