Експерти от Американския национален център за проучване на атмосферата са установили промяна в закономерността на падащите на планетата валежи – половината от годишната норма вече се излива само за 12 дни, става ясно от последното им изследване, представено в двуседмичника Geophysical Research Letters. При това закономерността важи във всяка точка на земното кълбо.
Изводите, направени след проучването на данните за валежите през всеки ден от периода 1999-2014 г. от 185 наземно базирани метеорологични станции по целия свят, са в противоречие с преобладаващите в момента теории за бъдещето на климата на земята на фона на глобалното затопляне, според които честотата на крайните природни явления ще нараства, докато количеството на валежите ще намалява навсякъде. Парадоксалното е, че при моделирането на сценариите за бъдещето именно тези 2 концепции са били заложени в основата на настоящата разработка. Избраният 15-годишен период пък обхваща най-значимите колебания в средните годишни количества валежи, включително породените от феномена „Ел ниньо” и други краткотрайни климатични явления.
В крайна сметка обаче, макар и различни от очакваното, прогнозите за бъдещето изобщо не са сред благоприятните. Водещият автор на разработката Енджълийн Пендърграс потвърждава, че максималното количество валежи продължава да пада на земята в най-влажните периоди за съответните региони. С други думи – дъждовните дни стават още по-дъждовни, но съответно и сухите стават още по-сухи, което за обширни райони на планетата е сериозен проблем. „Смятах, че числото ще бъде по-голямо – вероятно месец. Но когато видяхме данните от всички станции за наблюдение, излязоха само 12 дни”, споделя Пендърграс.
Анализът на данните сочи, че в най-влажния ден в годината във всяка точка на света се излива месечната норма валежи. Разбира се, всяка година в даден регион това не се случва на една и съща дата, но тенденцията може да бъде съвсем ясно проследена.
Учените са приложили 36 различни климатични модела, за да прогнозират как „законът за падане на валежите” може да се промени в бъдеще. Според един от сценариите концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата може да нарасне през 2100 г. до 936 единици на милион, докато днес е едва 410 единици. При това положение разпределението на валежите ще стане още по-едностранчиво – тогава половината валежи ще падат вече за 11 дни, става ясно от бележка в списание Science, посветена на резултатите от изследванията.
Налага се изводът, че броят на наводненията и особено свързаните с тях щети ще нарастват с течение на времето. При това положение данните могат да се окажат от голяма полза за изграждащите инфраструктурата юридически субекти (компании, организации) и за спасителните служби.
Климатични промени и земеделие!
Резултатите от разработката обаче пораждат сериозни опасения за селскостопанските реколти, тъй като повечето зърнени растения се развиват добре при относително равномерно разпределение на валежите.
Изследването поставя сериозно и въпроса за евентуалното преразглеждане на професионалната терминология. По-конкретно авторите отбелязват, че увеличаването на изливащите се количества валежи за толкова кратък период вече едва ли може да се оценява като „крайно” климатично явление – напротив, то се превръща в тенденция, а и самото определение „прекомерно” количество валежи вече може да се приема за „средно количество валежи”. И, както изглежда, то няма да е единственият термин, което ще бъде „отмит” от глобалното затопляне.
