Начало » Новини » Коментари
25.03.2024 г.

Лятото в България се удължава все повече, преходните сезони намаляват

Анализ
Лятото в България се удължава все повече, преходните сезони намаляват

Снимка: sinor.bg

За земеделсксите производители, чийто бизнес изцяло зависи от климата, е изключително важно да имат достъп до анализите за метеорологичните промени, които от зоната на умерено-континенталния климат, в която България трайно се намираше преди 60 години, днес имат съвършено нови измерения.

Публикуваме част от анализа на Николай Петков, автор в Климатека, който е завършил „Метеорология“ във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето. В момента следва магистратура по специалността “Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия. Работи и за екологично сдружение „За Земята“.

„В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, но най-съществено през лятото. В резултат на това, при бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е наподобява този в Северна Гърция.

През последните години често се говори, че пролетта и есента стават все по-къси и е възможно скоро да изчезнат. Друго разпространено твърдение е, че времето и природата в тези периоди сякаш “полудяват” поради климатичните промени. Например, тази година в България топлото време през февруари доведе до преждевременно развитие на някои видове, като например при ябълките. Дори традиционните вишневи дървета – сакурата, които са далекоизточни роднини на вишната, през последните години разцъфтяват в Токио поне 5 дни по-рано спрямо периода 1961 – 1990 г., съобщава Японската метеорологична агенция.

Изминалата 2023 г. беше най-топлата от началото на метеорологичните наблюдения в глобален мащаб, включително и в България. А миналогодишната есен държи първенството по високи температури за последните десетилетия — през втората половина на октомври температурите в някои райони от страната надхвърлиха 30°C и хората до последно бяха на плаж. За втора поредна година отчетохме и най-топлата зима в историята в България поради необичайно топлия февруари 2024 г.. Но на фона на тези рекорди, пролетта у нас през 2023 г. бе сравнително студена, както и тази от 2021 г. и 2022 г.

Всичко това неизбежно ни води до въпроса дали и как климатичните промени влияят на времето и изместват ли се сезоните. Тенденциите сочат удължаване на продължителността на лятото с около 22% и скъсяване на останалите сезони в умерените ширини на Северното полукълбо през периода 1952 – 2011 г., според научно изследване от 2021 г. Такива изводи не са изненадващи, предвид че повишаването на средногодишната температура води до затопляне през всички месеци и сезони. 

От 50-те години на ХХ век досега вегетативният период на растенията се удължава с около 2 дена на десетилетие в Северното полукълбо, според доклада на IPCC от 2023 г. По-ранното снеготопене се отразява и върху режима на реките. Резултатите се потвърждават и ако разгледаме регионални проучвания за Европа. Например лятото в Полша се е превърнало в най-дългия сезон, а зимата значително се е скъсила, според изследване на учени от Департамента по метеорология и климатология в Полша. През последните 30 години пролетта в някои райони на Полша започва с месец по-рано спрямо периода 1961 – 1990 г.

В Германия е видима тенденция за скъсяването на зимата и по-ранното начало на пролетта, но също така и по-късното начало на лятото и есента. Любопитни са данните от т.нар. фенологичен часовник на германската метеорологична служба, който представя продължителността на сезоните спрямо фазите на растеж на растения за всяка една година, както и за периоди от няколко десетилетия. В световен мащаб настъпването на фенологичните фази на развитие на растенията се ускоряват с приблизително 3 – 4 дни на десетилетие след 1970 г.

В Европа е открито, че между 1971 и 2000 г. ускорението на десетилетие е с 2,5 дни по време на пролетните събития и с 1,3 дни през есенните фази.

Очаквано, в Северното полукълбо пролетта и есента са засегнати и от зачестяването на екстремните метеорологични явления – по-често има периоди с необичайно високи температури, което води до увеличен риск от интензивни валежи или засушаване в зависимост от района. Това включва и по-ранно начало на периода с горещи вълни през топлото полугодие.

В обобщение, в Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето.

Какво се случва в България?

България не е изключение от световната тенденция, като затопляне се установява за всички сезони през периода 1931 – 2020 г., според обобщителен анализ на Националния институт по метеорология и хидрология. През последните десетилетия в България има най-осезаемо затоплянето през летните месеци, като повишението на температурата достига до 2 °C в големите градове, а през зимата е по-слабо, според научно проучване. София е добър пример за тези промени, при който ясно се вижда разликата при затоплянето между летните и останалите месеци

Има удължаване на вегетативния период в страната (броя дни в годината със средноденонощна температура над 5°C) с около 20 – 25 дена, или около 10% над по-голямата част от страната през последните десетилетия. Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, които да проследяват промяната на дължината на сезоните, на база на достъпните данни може да се заключи, че в България се наблюдават сходни тенденции на удължаване на периода с летни температури и скъсяване на останалите сезони. 

При бъдещо затопляне все повече може да се очаква, че климатът на Северна България ще започне да прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция. В същото време обаче, на този етап няма как да очакваме 100% трансформация на климатичната зона от една в друга поради местните особености на релефа и географската ширина. Факт е например, че въпреки затоплящия се климат и намаляването на суровите зими в България е възможно да има по-чести периоди, при които температурата на въздуха се понижава под 0°C“.

Какви са част от последствията от тези температурни и сезонни промени?

Безспорно е, че климатичните промени засягат климата на България, в това число и продължителността на преходните сезони, което води до множество последствия, в това число икономически, социални, финансови и др. Тези промени имат влияние върху селското стопанство и флората и фауната в страната. Поради по-меките зими и по-дългите лета в страната ни все повече се подобряват условията за отглеждане на топлолюбиви култури като смокини, за сметка обаче на увеличени рискове за намаление на добивите на култури като розови домати, царевица и много други. А затоплянето през зимата е и причина за нашествието на дървеници в Европа, както и други инвазивни видове.

Какво е сезон?

В контекста на климата има няколко различни определения за сезони, най-важните от които са астрономическите, метеорологичните и фенологичните. Съществуват и други системи за определяне на сезони – според средноденонощната температура, според силата на слънчевото греене, екологични сезони и др. Астрономическите сезони се определят от положението на Земята около Слънцето, като началото и краят им зависят от датите на равноденствията и слънцестоенетата. Например тази година астрономическата пролет започва на 20 март и ще продължи до 20 юни. От друга страна метеорологичните сезони са периодите от годината с преобладаващи определен тип метеорологични условия и се определят изцяло на календарен принцип. За метеорологичен сезон за умерените ширини в Северното полукълбо се приемат познатите ни тримесечия март-април-май, юни-юли-август и т.н. съответно за пролет и лято. 

Преходните сезони в умерените ширини са тези сезони, по време на които времето постепенно променя променя своя характер от топъл към студен или обратно. През пролетта и есента динамиката на атмосферата обикновено е по-голяма, като има редуване на влиянието на тропични и полярни въздушни маси.

Сезоните имат различно време във всяка една година, често различно от типичното, но въпреки това в метеорологията се приема, че в такива години е имало например необичайно топла есен, а не че лятото е продължило по-дълго, дори и такова определение да не е непременно невярно. 

От друга страна, за по-точно описание на сезоните могат да се използват и температурни прагове. Чрез тях може да се види например кога и през колко дни в годината средноденонощните температури се задържат над или под определена стойност. За прагови стойности най-често се използват 5°C, 10°C и 15°C, в зависимост от месеца и района. Използването на дадена температура, за да кажем кога например започва пролетта, може да е неточно за отделна година, в която времето е променливо и се наблюдават силни температурни колебания, но е полезно при разглеждане на по-дълги периоди. Повечето научни проучвания по въпроса са на база на такъв подход.

Чрез поведението на растенията можем да видим директните изражения на времето и климатичните промени върху природата за всяка една година. В същото време фенологичните показатели невинаги са точни индикатори. Напришмер листопадът на дърветата като мярка за началото на есента. По-дълъг летен сезон може да забави пожълтяването и окапването на листата, но този процес може и да се ускори при нетипично горещо и сухо време, като освен това ключов фактор е и продължителността на деня, която не се влияе от човека. Дори съществуват проучвания, според които листопадът може да се ускори при по-дълъг период с благоприятни температури. А у нас листата на кестените често потъмняват преждевременно поради широко разпространена болест сред растенията, което не е признак за настъпване на есента.

Всичко това не означава, че преходните сезони в Европа ще изчезнат напълно – времето през различните периоди от годината ще има различен характер и занапред, но сезоните се променят, и то значително.

Лятото в България се удължава все повече, преходните сезони намаляват
4503
 

Последни материали
Виж
Горят вековни букови гори
Гори резерват „Стенето“ в Национален парк „Централен Балкан“
Практика
Какво да засадим след чесъна – няколко успешни варианта
ЮЗДП
Само в Югозападна България са избухнали 60 пожара от началото на годината
Предстоящо
На 21 юли в София ще сe проведе фермерски пазар с благотворителен концерт на Филип Синапов
Защита на българските месопреработватели
Производители на деликатеси питат Великобпитания защо от 1 юли е наложена забрана за внос на родни продукти
Обзор на Софийска стокова борса за периода 16-19 юли 2024 година
Търговията със зърно и слънчоглед на борсата замря
Свързани материали
Виж
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини