„Вероятната промяна в климата през следващите десетилетия напълно ще промени географското разпределение на селскостопанското производство. Промените ще бъдат изразени в нарастващи средни температури, по-висока честота и интензивност на природните бедствия, увеличаване на щетите от вредители и болести”. С тази песимистична прогноза започва доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за „Състоянието на световните селскостопански стоков пазари 2018" (The State of Agricultural Commodity Markets 2018), оповестен на 17 септември.
В териториите, близки до екватора, селскостопанското производство ще бъде значително намалено, а в редица региони дори може да стане практически невъзможно. Перспективата до 2050 г. обаче е оптимистична за районите с умерен климат и най-вече за северните страни. Там климатичните промени ще са от полза за селскостопанския отрасъл.
Промените в климата променят състоянието на глобалното селско стопанство, като различното им влияние разделя държавите на победители и губещи. Страните от Африка, Азия и Латинска Америка, много от които вече страдат от хроническа бедност и недостиг на основни храни са в най-неблагоприятно положение. Очертава се задълбочаване на неравенството между бедния Юг и багатия Север. Климатичните промени могат да направят бедните още по-бедни, а богатите - по-богати.
Най-големите загуби от глобалното затопляне ще понесе аграрния сектор на Индия, а най-печелившата държава от вероятните климатични промени до 2050 година се очертава да стане Канада.
Поради намаляването на селскостопанското производство, Индия ще бъде принудена да увеличи нетния внос на храни с близо 20 на сто . В същото време се очаква до 2050 година Канада да увеличи износа на храни с 21,9 %. Русия също ще има полза от затоплянето и въпреки, че ще остане нетен вносител на храни, ще намали с около една трета разликата между вноса и износа.
Експертите от ФАО са на мнение, че положението не е безнадеждно и „международната търговия има потенциала да стабилизира пазарите и да пренасочи излишъка от храни към дефицитните региони, помагайки на страните да се адаптират към климатичните промени.” Генералният директор на ФАО Жозе Грациано да Силва акцентира, че е изключително важно да се „гарантира, че еволюцията и разширяването на търговията със селскостопански стоки е справедливо и работи за премахване на глада, несигурността и недохранването в световен мащаб.”.
Докладът на ФАО демонстрира забележим ръст на международната търговия със селскостопански стоки през последните години. Обемът на глобалната търговия през периода 2000-2016 нарасна с 570 млрд. долара – до 1,6 млрд. долара. По-голямата част на това респектиращо увеличение според ФАО се дължи на икономическото развитие на Китай, както и увеличаването на световното търсене на биогорива. През посочения период Китай успя да изпревари Канада и Австралия и стана четвъртият по големина износител на селскостопански продукти в света. Индонезия и Индия също са засилили износа, през този период и са вече в групата на десетте държави най-големи износители на храни, като се класираха на 8-мо и 10-то место в този престижен отбор.
Русия и кавказките държави благодарение на климатичните промени ще увеличат селскостопанското производство. Тези страни ще внасят по-малко и ще изнасят повече, което ще намали нетния внос с 35,5%, прогнозира ФАО.
