Болните от краста картофени клубени не застрашават човешкото здраве. Те са напълно пригодни за използване, но тяхната хранителна стийност е много по-малка от тази на здравите. Съдържанието на нишесте при болните картофи може да намалее наполовина. Но това не са всички „подаръци“ на болестта. Тези картофи се съхраняват трудно, защото бързо загниват. Успешно презимувалите клубени, отново засадени, не дават здраво поколение. Общите поражения на болестта върху кората се разпространяват и на кълновете – те се развиват, но дават слаби издънки, а при силно заразяване на посадъчния материал броят им намалява значително, което дава отражение на реколтата.
Болестта може да бъде пренебрегната за известно време, но спорите са много жизнеспособни и могат да оцеляват успешно в земята 5-6 години, а понякога и повече.
Видове и признаци на поражение
Крастата, като едно сериозно заболяване, поразява кората на картофите, влошава вкусовите им качества и намалява времето за съхраняване. Различават се няколко вида:
– обикновена краста;
– прашеста краста;
– сива краста.
Реколта картофи в Германия 2018!
Обикновена – благоприятна среда за развитието и са алкалните и варовити почви, имащи недостиг на влага и температури 25-30 градуса.
Спорите на гъбата проникват в клубените чрез пукнатини в кората. При съхранение картофите не се заразяват, защото при неблагоприятни условия патогените са в покой, но не загиват.
Обикновената краста напада основно сортове, които имат червена или тънка кора. Ако картофите се засаждат по-дълбоко в земята и се поливат интензивно в началния стадий на развитие на клубените, то рисковете от заболяване значително намаляват.
Симптомите са: наличие на твърди язви с неправилна форма по клубените, които могат да покрият цялата кора или пукнатини на заразените места.
Прашестата краста е много широко разпространена, защото патогенът е гъбичка, която има способността да се предвижва. Болестта напада не само клубените, но също корените и подземните части на стъблата.
При съхраняване в хранилища болните картофи съхнат, а при наличие на прекомерна влажност загниват. Често към болните от краста картофи се добавя още фитофтора и сухо гниене, което усложнява картината на заболяването.
Източници на заболяването – почвата, заразени семена и оборски тор ( при хранене на животните с болни картофи спорите не губят своята активност и даже след преминаване през хранопровода). Заболяването възниква на тежки почви с излишна влажност при температура 12-18 градуса.
Симптоми – по корените се наблюдават белезникави налепи с разнообразна форма, които постепенно стават кафяви. По болните клубени се виждат брадавични петна с неправилна форма. След време болните участъци засъхват, после се напукват и се появяват язви, в които се вижда сиво-кафява субстанция – спори. По-голяма част от болните картофи изгниват.
Сребриста – появява се при отглеждане на картофите в пясъчно-глинеста или глинеста почва при оптимална температура на въздуха 18-20 градуса и повишена влажност – 85-100%.
Гъбичките проникват в клубените чрез почвата, а после преминават и в останалите. Тази форма на краста се различава от останалите по това, че картофите не гният в хранилищата, а само губят влажността си.
Симптомите на заболяването са лющеща се коричка със сребрист цвят на болните места. Особено ярко е изразена при сортовете с червен цвят на кората. Постепенно сиво-кафявите петна се разрастват и стават вдлъбнати.
Болните картофи почти не покълват и дават ниска реколта.
Причини за появата и развитието на заболяването
Крастата е гъбично заболяване, причините за появата на което са следните: заразена почва; болни семена; излишък на азот, който стимулира развитието; продължително отглеждане на едно и също място; висока температура на почвата; използването на непрегорял оборски тор; алкална среда.
Профилактика
За профилактиране на заболяването е важно да се спазват следните правила: използването на здрав посадъчен материал; използване на устойчиви сортове; отглеждане на картофи след бобови култури; не внасяйте непрегорял оборски тор; разумно използване на азотен тор; алкалната среда се обработва с разтвор на амониев сулфат ( 2 супени лъжици на 10 литра); две седмици преди вадене да се премахнат връхните части; съхраняване в сухи и хладни помещения.
Борба със заболяването
Използването на контактни фунгициди за обработване на клубените преди засаждане – Максим, Агата, Фитоспорин.
За обработване на надземните части – Акробат МЦ, Манкоцеб.
