Опитните градинари знаят, че важна за бъдещата реколта е не само пролетта, но и есента, когато се планират лехите за следващия сезон. Една от най-често срещаните грешки е неспазването на сеитбообращението, което може да обезсмисли всички усилия и грижи за краставиците.
Основната причина се крие в това, че сродните растения са предразположени към едни и същи болести и вредители. Патогените и ларвите на насекомите могат да оцелеят в почвата дълго време, очаквайки нова „жертва“.
Освен това културите от едно и също семейство извличат подобен набор от хранителни вещества от почвата. Така тя обеднява по приблизително еднакъв начин.
Краставиците никога не трябва да се засаждат след други представители на семейство Тиквови. Това включва тиквички, тикви, дини и пъпеши. Тези растения споделят общи сериозни болести – брашнеста мана, антракноза и фузарийно увяхване. Те много бързо атакуват младите краставични растения.
Трябва много да се внимава при избора на място след всички представители на семейство Тиквови и по други причини – те значително обедняват почвата. Тези култури черпят значителни количества влага и хранителни вещества, достигайки до дълбоките почвени слоеве, а това е от съществено значение за развитието на силна коренова система на краставиците. След тях почвата изисква значително възстановяване с помощта на сидерати или органични торове.
Самите краставици също са лоши предшественици, защото многократното засаждане на едно и също място води до състояние, което е познато като „умора на почвата“. В нея се натрупват специфични коренови отделяния – секрети, познати като колини, които затрудняват растежа на младите растения от същия вид. Този проблем възниква в резултат на монокултурното отглеждане и се нарича автотоксичност.
Сидерати като бял синап, фацелия и ръж са идеални предшественици за краставиците. Те не само обогатяват почвата с азот и микроелементи, но я оздравяват, като потискат растежа на патогенната микрофлора. Кореновата им система ефективно разрохква почвата.
Краставиците се развиват добре след представителите на семейство Бобови – грах, фасул, бакла и др. Те оставят след себе си запаси от азот в почвата, който е жизнено важен за растежа на зелената маса и формирането на плодове. Това позволява да се намали нуждата от допълнително подхранване.
Растенията от семейство Картофови – домати, картофи, пипер и патладжан, също са отлични предшественици. Те имат различни „вкусови предпочитания“ и различни врагове сред болестите и вредителите. След тях почвата остава достатъчно рохкава и плодородна.
Участъци, на които през предходния сезон са отглеждани различни видове зеле, лук, чесън или подправки (магданоз, целина, копър), също са идеални. Те не изчерпват почвата интензивно и не оставят „вражеска среда“ за краставиците след себе си, а само благоприятен фон.
Следователно, правилното сеитбообащение не е прищявка, а необходимост за здрави растения и добра реколта. Внимателното редуване на културите естествено поддържа почвеното плодородие и контролира вредителите. Лошото планиране и сеитбообращение може да доведе до огнища на болести и слаба реколта.
