Краставиците растат бързо, но плододават обилно за сравнително кратко време. Още през юли листата на растенията започват да пожълтяват, изсъхват, а добивът намалява. В края на лятото, ако горещините продължават или вали, храстите започват да умират. Неблагоприятни метеорологични условия, болести, вредители, недостиг на хранителни вещества – всички тези фактори влияят негативно върху вегетацията на растенията и я скъсяват.
Как можем да удължим периода на плододаване, за да имаме пресни краставички до края на сезона? Основните изисквания са няколко:
1. Редовно поливане
Краставиците са влаголюбива култура, така че по време на цъфтеж и плододаване изискват редовно поливане. При недостиг на влага краставиците изпитват стрес, развитието им се забавя, не усвояват достатъчно хранителни вещества от почвата, а плодовете на някои сортове могат да станат горчиви, защото натрупват по-големи количества горчиво вещество. Много е важно почвата да се навлажнява на дълбочината на кореновата система по време на поливане.
Неблагоприятно влияние оказва поливането с много студена вода, която идва от кладенци или сондажи. Оптималната температура на водата е 20-25 градуса по Целзий. При студено и облачно време поливането трябва да се ограничи, за да се предотврати кореново гниене.
За да се улесни грижата за насажденията и да се запази влагата в почвата, благоприятно е мулчирането с органична материя. Това помага за предпазване на кореновата система от прегряване, подобрява структурата на почвата и повишава плодородието.
2. Също редовно подхранване
Краставиците, както и всички култури от семейство Тиквови, растат добре и плододават обилно само на плодородна почва, богата на хумус. Те не понасят високи концентрации на минерални соли в почвата, а това налага внасянето предимно на органични и органоминерални торове.
При бедна на минерални вещества почва може да се използва Лебозол Аминозол – NK тор, произведен от странични животински продукти. Подходящ е за листно третиране, но се внася и кореново, както и в системи за капково напояване.
Препоръчително е да се тори на всеки 2-3 седмици, като се използват инфузии от плевели (глухарче, коприва и др.), извлек от вермикомпост и други препарати на органична основа.
Към края на лятото, когато температурите започнат да се понижават, трябва да отдадем предпочитания на листното подхранване, защото на студена почва корените усвояват слабо хранителните вещества.
3. Отстраняване на слабите и пожълтели листа
Долните листа, които се намират по-близо до земята, пожълтяват първи и често се увреждат от охлюви и патогени. Те се отстраняват най-напред, както и страничните разклонения в долната част на основното стъбло.
Не трябва да забравяме, че ако в пазвата на даден лист, има завръз, той не бива да се отстранява, защото ще осигурява храненето на плода.
Прищипват се върховете на най-тънките странични разклонения, които уплътняват растенията и се отстраняват напълно тези, от които вече са прибрани плодовете. Така ще се подобри осветеността и циркулацията на въздуха.
Листата и страничните разклонения се отрязват до самото стъбло, без да се оставят „пънчета“.
Внимателното сваляне до повърхността на почвата на малка част от основното стъбло и покриването му с рохкава пръст ще помогне за засилване на кореновата система.
4. Обработване на краставиците срещу болести и вредители
През втората половина на вегетационния период краставиците са най-податливи на болести като мана, бактериален пригор, аскохитоза, антракноза и др. Вредителите също нямат покой – паякообразни акари, белокрилки, трипси и др. В период на плододаване не могат да се използват химични препарати, а задължително подходящи биологични.
Ако на растенията вече има болни или увредени листа, те трябва да се отстранят незабавно.
Обработването на краставиците срещу болести и вредители може да се съвместява с листното подхранване.
5. Редовно прибиране на порасналите плодове
Регулярното събиране на плодовете е важна стъпка в грижите за краставиците, тъй като прерасналите забавят образуването и растежа на нови. Не трябва да забравяме да премахваме и нестандартните плодове – деформирани, наранени и болни.
