Пероноспорозата, наричана още кубинска мана, е много сериозно заболяване по краставиците. Названието на цялата група болести, причинени от псевдогъбички от клас оомицети, се дължи на различните видове, приспособили се към отделни гостоприемници. В сериозен риск от заразяване с пероноспороза са краставиците, но болестта напада всички култури от семейство Тиквови, а също лук, грозде, спанак, репички, марули и др. Еднакво застрашени са култури, отглеждани на открито и в защитни съоръжения.
Външни признаци
Основни признаци се проявяват най-напред по листата, а по-късно по стъблата и цветовете. Обикновено активното заразяване на растенията се получава в периода на плододаване. Ако са инфектирани семената, признаци на увреждане се получават по всички растения. Болестта се развива много бързо и без специални мерки води до загуба на листна маса. Това от своя страна е причина за намаляване формирането на завръзи и забавя нарастването на плодовете. Те остават бледи на цвят, вкусът им също се влошава. И накрая растенията могат да загинат.
В по-топлите региони се среща и латентна форма на пероноспороза. В началото по листата се образуват малки жълти петна, ограничени от жилки. На обратната страна се появява течност, която придава на повърхността мазен вид. Заболяването се храктеризира с поетапно отмиране на листата.
Диагностика
При откриване на вероятни увреждания на растенията от пероноспороза е важно да знаем, че основните признаци за отглеждане в оранжерии и на открито се различават малко. При поражения на растения, отглеждани на открити площи, върху горната страна на листата се образуват жълто-зелени петна с размер 1-3 мм. Те са ясно ограничени от жилките и впоследствие се увеличават до 5-9 мм. Цветът се променя към по-наситен до светлокафяв. Постепенно петната се сливат помежду си, разпространявайки се по цялата листна повърхност и изсъхват. По долната петниста страна се появява слаб сивкав налеп. Причината е безполовата спорулация на патогена.
В затворени съоръжения проявите са по-агресивни и по-ясно изразени. Върху листата, по главните жилки и по целия периметър се образуват големи (до 2-3 см) жълти петна. С напредване на болестта те се сливат и покриват значителна част от листната пластина. Централната и част придобива тъмносив или тъмнокафяв цвят. Листата бързо изсъхват, свиват се , но не падат. Спорулацията може да се развива не само по долната, но и по горната част на листните пластини.
Причини за появата на пероноспороза
Основни фактори за появата на пероноспороза са:
– висока влажност на въздуха (над 85%);
– обилно и често поливане със студена вода, което създава благоприятни условия за появата на патогенни гъби;
– денонощни температурни колебания (когато дневните са над 30 градуса по Целзий, а нощните падат до 20);
– гъсто засаждане на растенията или голямо количество плевели, което води до намаляване на вентилацията и задържане на влага по повърхността на листата на растенията;
– в условията на оранжерийно отглеждане често се наблюдава натрупване на обилен вътрешен конденз по стените на съоръженията, а лошата вентилация усложнява проблема.
Допълнителни фактори са сортовите особености – някои са по-малко устойчиви на болести, а спорите на патогените могат да се задържат в растителните остатъци, както и в семената.
Методи за контрол
Превантивните мерки се свеждат до внимателно почистване и отстраняване на всички растителни остатъци и дезинфекция на почвата и съоръженията. Ефективните агротехнически методи за борба включват:
– отглеждане на устойчиви на болести хибриди;
– засаждане на висококачествени семена;
– поддържане на нормална влажност на почвата;
– осигуряване на добра вентилация.
За борба с пероноспорозата могат да се използват различни фунгициди, като се дава превес на системните и контактните, а пръскането с различни препарати ще помогне да се избегне развитието на резистентност.
Подходящи препарати са Ридомил Голд Р ВГ, Шампион ВП, Витене трипло и др., а също биопрепарати (Фитоспорин М, Триходерма Вериде и др.). Спазването на концентрациите и карантинните срокове е задължително.
