Струпясването по костилковите е заболяване, за което доскоро се е смятало, че е второстепенно и няма голямо икономическо значение. В последните години заболяването се разраства все по бързо и нанася сериозни щети на реколтата от костилкови овощни култури – сливи, праскови, кайсии, нектарини, джанки, череши и вишни. Причинява се от микроскопични патогенни гъбички. Болестта напада не само овощните дървета и храсти, но и картофите и цвеклото.
Предпоставки за развитие на болестта
Когато зачестят пролетните превалявания и влажността на въздуха се колебае от 90% до 100%, тогава може да се очаква появата на струпясване. Прасковата проявява висока степен на чувствителност към заболяването. Тя е култура, която обича влагата, но твърде високите нива на почвена влажност и температури на въздуха около 12 градуса активират гъбичката. При температури на въздуха над 30 градуса те преустановяват развитието си.
Прекалено плътното засаждане на растенията е друга предпоставка за бързо развитие на болестта. Близостта между дърветата от един и същи вид благоприятствува разпространението, а когато между тях има много плевели, тогава те служат като мост за прехвърляне на спори.
Генетичната монотонност също може да ускори разпространението на болестта. Редуването на растения от различен вид ще предотврати бързото разпространение на заболяването.
Устойчивостта на сортовете играе много съществена роля при разпространение на струпясването. С бързото развитие на заболяването и стопанската му значимост се създават нови сортове (Ласкава и др.), които са много устойчиви на гъбични заболявания.
Характерни особености на струпясването
Характерното за заболяването е това, че всеки вид растение си има свой възбудител. Струпясването по прасковата не се пренася на кайсията, сливата и други костилкови овощни култури, както и на семковите, когато се намират в съседство. Причинителите са различни, но симптомите на заболяването на отделните видове са сходни. Външните признаци на заболяването си приличат – видоизменение и напукване на кората, появата на петна, язви и напукване на плодовете, засягане на цветовете, листата, стъблата и летораслите. При много лезии листата изсъхват и падат, балансът на водата в растенията се нарушава, което оказва неблагоприятно влияние върху плодовете на само за текущата, но и за следващата година.
По листата на прасковата (болести и препарати за овошки) се образуват светли петна, които се разрастват и листата окапват.
Плодовете най-напред се покриват със светли сребристи петна, които постепенно потъмняват, деформират се, спират развитието си и загниват вследствие на пукнатините, които се образуват по кората, губят вкусовите си качества.
Дърветата стават уязвими от зимните студове,постепенно отслабват и намаляват добивите, а в един момент измръзват и загиват.
Мерки за борба
В началото на листопада дърветата се пръскат обилно със 7%-ен разтвор на карбамид. Пръскат се и опадалите листа, защото карбамидът е катализатор за увеличаване на полезните микроорганизми, които спомагат бързото разлагане на листната маса, а лишени от хранителна среда болестотворните микроорганизми загиват.
Листата могат да се събират и изгарят заедно с повредените леторасли. Ефикасни средства са Фундазол, Силит и Метил топсин, с които може да се пръскат и листата.
Пролетното пръскане започва от момента на отваряне на пъпките и се използва Топсин М.
За много ефикасно се приема и пръскането с 1%-ен бордолезов разтвор през 3-4 седмици след прецъфтяване на дърветата.
