През последните години основен дял от площта на средно ранните домати заемат нискостъблени (детерминантни) сортове. Те имат сравнително по-дълъг вегетационен период от другите зеленчуци -150-170 дни. През юни-август те се отглеждат при висока температура, в много случаи при намалена почвена и въздушна влажност - това налага чести поливки. През септември и октомври условията се изменят - намалява се температурата, особено нощната, повишава се въздушната и много често почвената влажност. Тези условия оказват пряко влияние върху минералното хранене на растенията, а оттук и върху вегетативните и продуктивни им прояви.
Известно е, че доматите са взискателни, добре се развиват на структурни, с високо съдържание на хранителни вещества почви. Заради това чрез торенето трябва да се създаде оптимален хранителен режим, които да осигури добър растеж и развитие на растенията.
През вегетацията не се дават фосфор и калий, тези торове трябва да се внесат при основното торене, т.е. при подготовка на площта, преди посяване на семена или разсаждане на разсада.
За внасяне на оптималното количество азотен тор е необходимо да има анализ на почвата. Въз основа на резултатите се определя и оптималната торова норма. Ако няма такъв анализ, трябва да се използват примерните торови норми. Изследователската работа показва, че за получаването на 5 до 7 т/дка добив от тези сортове е необходимо обикновено да се тори с 50-60 кг/дка амониев нитрат (амониева селитра). Установено е също, че за получаването на 1 т домати е необходимо 2,8 до 3,0 кг азот. За различните почвени условия в страната коефициентът на използване на внесения азот е между 55 - 60 процента.
С азотния тор се извършват обикновено три подхранвания - началното при първото окопаване на растенията. Следващите се правят след 20-25 дни. Последното е подходящо да се направи около 1 до 5 август, за да може да се поддържа добър хранителен режим за по-късните завръзи, т.е. плодовете, които ще се берат през септември-октомври. Добър ефект се получава, като се внесе 1 до 1,5 т угнил оборски тор на декар чрез поливната вода, това е известното в практиката като „шербетуване". Ефектът е много по-голям, ако доматите се отглеждат на песъчливи, слабо запасени почви.
