Топлите дни и прохладните нощи оказват пагубно действие върху краставиците. Резките колебания на температурата и влажността в рамките на деня оказват същото въздействие – листата се отпускат, повяхват, а по-късно изсъхват и окапват. Каква е причината за подобно поведение? Логично е да се мисли, че се дължи на недостиг на вода, но поливането ще причини по-голяма вреда.
Ако листата на краставиците повяхват през деня, а после се възстановяват, това са признаци за кореново базово-стъблено гниене и фузарийно увяхване. Причината за тези явления са гъбични поражения на кореновата система. Растенията се нуждаят от незабавна помощ.
Кореново и базово-стъблено гниене
Кореновото и базово стъбленото гниене се срещат по-често при оранжерийно отглеждане на краставици, но нерядко боледуват и тези, отглеждани на открито. Гъбичните спори лесно се пренасят по въздуха, при поливане и по време на дъжд, а също и чрез паразити. Навлизат в зеленчука при механично увреждане на кореновата система. Патогените се съхраняват в остатъците в почвата.
Симптомите се проявяват под формата на потъмняване на кореновата шийка и корените на краставиците, които могат лесно да се извадят. Листата на увредените растения просветляват, а по-долните повяхват в горещите часове на деня. Цветовете започват да окапват, а завръзите повяхват и отмират.
Най-напред загиват малките корени, а след това главният корен потъмнява. Характерно за заболяването е това, че се унищожават епидермиса и кората, но проводящите тъкани остават незасегнати.
Болните растения постепенно просветляват, пожълтяват и умират.
Не бива да се допуска засоляване на почвата, защото отслабва кореновата система и става уязвима.
Агротехническите средства предвиждат, при поява на първи признаци на кореново гниене, растенията да се отпуснат от подържащата конструкция и се засипат с почва. Това ще стимулира формирането на нова коренова система. Не се допуска поливане директно под корен, а чрез странични канали – в междуредията. Не е желателно и разрохкване на почвата в този период. Препоръчва се мулчиране след засипване. След появата на нови корени /10-15 дни/ се извършва повторно подсипване на почва.
Фузарийно увяхване
Фузариумът е много вредоносна болест по краставиците, особено в условия на силно засушаване. Причинява се от гъбичката Fusarium oxysporum и се развива лесно в условия на монокултурно отглеждане. Гъбичките живеят в почвата, проникват в растенията чрез корените и унищожават проводящите тъкани на растенията. Гъбичката отделя токсини и ензими, които атакуват корените и позволяват проникването на мицела в тях, а след като проникне, той лесно се развива, атакувайки проводящата система.
В самото растение отделя токсин с високо съдържание на фузарийна киселина, като от нея и метаболитите и загиват първо младите корени, след това цялата коренова система и накрая растението.
Болестта се развива динамично при висока температура и ниска почвена влажност, което налага често поливане. Признаците се проявяват във всички фази на развитие на растенията, но са по-характерни в началото на плододаването. Първоначално листата увяхват през деня, а нощем се възстановяват, а по-късно увяхват изцяло, без да успеят да възстановят тургура си. Често оцелелите плодове стават горчиви и се предполага, че се дължи на натрупването на токсини.
За предотвратяване на болестта се предвижда третиране с топсин – 3 дни преди пикиране, 3 дни след разсаждане и третото третиране е 10 дни след разсаждане.
Може да се използва и биологичен почвен фунгицид фузаклин гранулат, който гарантира три нива на защита. Няма лечебно действие
Препоръчва се поливане в междуредията и мулчиране.
Агротехническите мерки предвиждат почистване на растителните отпадъци и унищожаване.
При всички гъбични заболявания след прибиране на реколтата е наложително обеззаразяване на почвата с медсъдържащи препарати за растителна защита. По възможност да се избягва монокултурно отглеждане, като се прилагат правилата на сеитбооборота.
