Всички, които садят сидерати, изтъкват, че след вкопаването им в почвата тя буквално пред очите им става по-тъмна и рохкава, а добивите нарастват значително – дотам, че според някои сведения от всеки 100 квадратни метра картофи се събират по 50 килограма повече. Сред градинарите обаче има и противници на сидератите, които смятат, че е невъзможно те да заменят оборския тор.
Сидератите със сигурност имат едно предимство пред оборския тор – оздравяват почвата, а някои дори помагат за понижаване на киселинността ѝ. Освен това при грамотно подбиране с тях може да се потисне растежът на плевелите, почвата да се обогати с полезна микрофлора и с минерални хранителни елементи, които преди вкопаването на сидератите са били в недостъпна за усвояване от растенията форма, може да се подобри структурата на почвата и тя да стане по-рохкава, както и да бъде задържана повече влага в нея.
Сидератите обаче са доста и често дори опитни градинари често не са наясно кои ще им свършат най-добра работа. Уместен вариант е като критерий да бъде избран типът почви, в които ще бъдат засадени.
За киселите почви най-подхождат зърнените култури – овесът например осигурява възможност за обогатяване на почвата с подвижни форми на фосфора и калия, а всички зърнени повишават съдържанието на азот. Най-добре ще помогнат за понижаване на киселинността на почвата соргото, овесът, ръжта, пшеницата, ечемикът, а освен това ще подобрят нейната структура.
За обогатяване на изтощена тежка почва трябва да засадим елда. За подобряване на състоянието на песъчливи и глинесто-песъчливи почви се използват люцерната, грахът, комунигата и други бобови култури. Глинестите почви пък обичат кръстоцветни култури като синап, ряпа, рапица и др.
Има ли нужда обаче от влагане на минерални торове при отглеждането на сидератите? Абсолютно, тъй като сидератите не добавят кой знае какво в почвата, те просто увеличават достъпността на вече намиращите се в пръстта съединения. Ако заедно с тях внесем и минерални торове, ефектът ще надхвърли този от оборския тор. А като вземем предвид, че не трябва да ги влачим с кофи, става ясно, че превъзхождат оборския тор и като вложени усилия и удобство.
Само не трябва да се увличаме по многогодишните треви – нужно им е време да натрупат листна маса, а ще трябва и да се борим с пуснатите от тях корени. Затова е най-добре да подберем едногодишни сидерати.
