Тази година развитието на сидератите закъсня. Поради сушата те поникнаха късно, а се забави и израстването им. Сега дъждовете са сериозна пречка за вграждането им в почвата. Много градинари смятат, че като оставим сидератите на повърхността и не ги заровим, ще загубим голяма част от хранителните вещества. Всички знаем за ползата от тях, но далеч не всичко за въздействието им върху почвата.
Специалистите продължават да изучават многостранното им влияние в различни аспекти. Науката отдавна е дала отговор на въпроса трябва ли да заравяме сидератите или да ги оставим.
Разбира се, можем бързо и лесно да увеличим добивите с помощта на минерални торове, но този път е изпълнен с много неизвестни и неприятни странични последици. Ако използваме само минерални вещества за подхранване на растенията, тогава неусетно можем да попаднем в задънена улица. Голяма част от почвената микрофлора ще бъде унищожена, а структурата на почвата – разрушена.
В крайна сметка полезните почвени микроорганизми са тези, които правят плодородието на почвата. Всъщност има малка загуба на азот, но това не е критично. По принцип всички останали хранителни вещества ще попаднат в почвата. Просто няма да има бързо развитие на почвената микрофлора в началото на сезона, но има решение – можем да добавим микробиологични торове по време на пролетната обработка.
Учените са убедени, че е добре да оставим сидератите да растат до замръзване. През зимата ще помогнат за снегоздържането, ще насищат почвата с влага и ще я предпазват от водна и ветрова ерозия. След като полегнат растенията, те ще се превърнат в отличен мулчиращ материал, като предпазват от дълбоко замръзване и до пролетта земята ще бъде защитена.
Сидератите са “универсален работник”. Те натрупват органична материя, спомагат за намаляване на количеството на минералните торове, борят се с плевелите, повишават плодородието на почвата и я предпазват от ерозия. Сидератите са незаменими и при ускореното сеитбообращение. Някои сидерални култури имат способността да извличат хранителни вещества от дълбоките почвени слоеве към повърхността – работят като “помпа”. Те имат способността да превръщат минералните вещества във форми, които са леснодостъпни за растенията.
Сидератите работят и като фитосанитари, освобождавайки почвата от много вредители и болести. Многогодишните изследвания показват, че е най-ефективно да се сеят смеси, но при монокултурното отглеждане не винаги могат напълно да реализират своя потенциал.
При сидератите са полезни не само надземните части, но и корените, защото представляват прекрасна алтернатива на лопатата. Нищо не може да разрохква почвата, както мощната коренова система на кръстоцветните и бобовите култури. Тя е отличен биоплуг. Дължината на корените, които са в почвата, се измерва в километри, а колкото по-големи са надземните части, толкова по-големи са и те.
След отмиране корените се разлагат и оставят в почвата проходи, а това я прави дишаща и водопропусклива. След замръзване водата се разширява и почвата увеличава обема си – разрохква се.
Този подход работи добре и не е нужно да се притесняваме, че сидератът не е заоран и е останал на участъка.
