Всички знаем за ползите от сидератите, но малко или нищо за вредите, които могат да причинят на културните растения. Ето защо, преди сеитбата е необходимо да се вземе предвид съвместимостта на зеления тор с една или друга култура. Експертите по биоземеделие твърдят, че няма нищо по-полезно за почвата от сидератите като алтернатива на оборския тор. И още нещо – те са важно звено в сеитбооборота и универсален спасител на растенията.
Всеки зелен тор има своя собствена „специализация“. В зависимост от основните функции, които изпълняват сидератите, можем условно да ги разделим на няколко групи:
– бобовите растения обогатяват почвата с азот, усвоен от въздуха;
– кръстоцветните и зърнените култури свързват азота от почвата и го задържат в обработваемия слой, а също така превръщат трудноразтворимите съединения на фосфора, калия и други хранителни елементи в достъпна за растенията форма;
– рапицата увеличава хумусния слой, тъй като дава огромно количество листна маса;
– лупината, фацелията, овесът и люцерната променят киселинността на почвата, като я изместват близо до неутрална;
– бобовите растения, едногодишният райграс, фацелията, слънчогледът, белият синап, маслодайната ряпа, невенът и латинката прогонват нематодите и някои други вредителиот почвата;
– всички сидерати разрохкват почвата и намаляват голяма част от плевелите, задушавайки ги поради гъстотата на засяване.
Принадлежност на сидератите към дадена група
Важно е да знаем към коя група принадлежи даден сидерат и какви са неговите особености, което ще помогне да изберем най-подходящия. Бобови растения: лупина, боб, соя, грах, леща, люцерна, детелина (обикновена и сладка), фий, еспарзета, серадела, нахут.
Кръстоцветни: рапица, маслодайна ряпа, бял синап.
Зърнени култури: пшеница, ръж, ечемик, овес.
Зимни и пролетни сидерати
Необходимо е при засяване на сидерати да правим разлика между зимните и пролетните. Изборът ще зависи и от това – какъв е неговият вегетационен период.
Пролетните култури се засяват през пролетта, лятото или есента, така че зелената маса да достигне добро развитие, да бъде окосена и вградена в почвата преди настъпване на сланите и студовете или преди засаждането на основната култура.
Зимните култури се засяват по-рано през есента или по-късно, но преди замръзване, така че растенията да могат да презимуват с листна маса. Тяхната сила е в това, че през пролетта, преди засаждане на разсада, те да имат добро количество зелена маса, която да може да бъде вградена в почвата при нейното обработване.
Коя култура какво предпочита?
Представителите на семейство Картофови (картофи, домати, пипер, патладжан и др.) и пъпеши се развиват най-добре след ръж, овес, лупина, синап, сладка детелина, фий, рапица, фацелия и едногодишен райграс.
Цвеклото обича синап, рапица, фий и зърнени култури, но трябва да се има предвид, че фият и рапицата крият висок риск от увреждане от нематоди. Морковите се развиват най-добре след маслена ряпа, синап и рапица, но по-принцип имат добра поносимост към всички сидерати.
Кръстоцветните зеленчуци (зеле, дайкон, репички, ряпа) растат добре след детелина (сладка и обикновена), фий, лупина, фацелия, грах и зърнени култури. Лукът харесва всички сидерати с изключение на царевица и слънчоглед. Чесънът е по-капризен и има предпочитания към фацелия и синап.
