След прибирането на реколтата от цвекло обикновено зеленината остава на полето, и то не само защото така е по-лесно, а защото е по-добре. Стъблата и листата цвеклото са ценен източник на органични вещества и микроелементи и можем да се опитаме да изчислим колко полезни вещества могат да попаднат в почвата.
Ако на хектар остават минимум по 35 тона листа и стъбла от цвекло, можем да очакваме след вкопаването им в почвата тя да получи 120 килограма азот, 30 килограма двуфосфорен пентаоксид, 180-190 килограма двукалиев оксид, 30 килограма магнезиев оксид и 10 килограма чиста сяра. Сметката е проста – в тон стъбла и листа се съдържат по 3-4 килограма азот, по 0,8-1 килограм двуфосфорен пентаоксид и магнезиев оксид, 5-6 килограма двукалиев оксид и 0,3 килограма сяра.
Можем да изчислим колко листа и стъбла остават на полето като процент от реколтата. Съотношението на теглото на зеленчука към листната маса обикновено е 1 към 0,7-0,8 (вземаме предвид само здравите листа, а не и поразените от болести). В такъв случай ако фермерът е прибрал по 80 тона цвекло от хектар (колкото е средният показател за добивите в Европейския съюз – бел. ред.), на полето ще останат около 60 тона листа и стъбла. Това ще означава, че в почвата ще се върнат най-малко 168 килограма азот, по 44 килограма двуфосфорен пентаоксид и магнезиев оксид, 280 килограма двукалиев оксид и 16 килограма сяра на хектар.
