Поредният усилен градинарски сезон е вече зад гърба ни и сега, без да бързаме, можем да подберем семената за следващия, да изхвърлим загнилите и изсъхналите и да купим нови, ако се налага. А дори и на най-опитните градинари се случва през 4-5 години да купуват семена, тъй като при част от зеленчуците се губи сортът.
Друга причина да обиколим магазините може да се окаже слаба реколта при култури, чиито семена не издържат повече от година съхранение . В това отношение има почти желязна закономерност – по-дребните семена издържат по-малко и губят свойствата за размножаване извън позната си среда, а именно почвата. При цветята това важи с особена сила за петуниите, бегониите и мака, а при зеленчуците и подправките – за киселеца, пащърнака, салатата, целината и магданоза. Малко повече – 2-3 години – издържат семената на чушките, репичките, копъра. Патладжаните, пъпешите и ряпата запазват способността за покълване до 4 години, а бобът, грахът, зелето и цвеклото – до 5 години. А семената на културите от семейство тиквови (тиквички, краставици, тикви, дини) не само можем да съхраняваме продължително време, 6-8 години, но и добивите ще се увеличат, ако ги задържим 3-4 години, докато тазгодишните семена дават много цвят и малко плодове.
Естествено, върху срока на годност на семената влияе не само типът култура и конкретният сорт, но и условията на съхранение. А най-големият враг на семената е влагата и колкото по-влажни се съхраняват, толкова по-малко издържат. Затова преди заделянето им се оставят в продължение на няколко дни да се изсушат на слънце или върху радиатора. Слънцето унищожава и част от вредителите, като по този начин семената се обеззаразяват, но върху радиатора изсъхват по-добре и запазват възможностите да покълнат за по-продължителен период.
А след като семената са добре изсушени, можем да ги вкараме дори във фризера – в такива условия те ще живеят много повече, отколкото при стайна температура. Особено добре се съхраняват там семената на граха, боба и фасула – иначе страдат от зърноядите, които във фризера не представляват никаква опасност.
Немалко градинари смятат, че собствените семена са най-добрите. На практика това не е вярно, но е невъзможно да проверим на пазара дали ни продават семена, отговарящи на държавния стандарт, или поредната фалшификация и некачествен материал. Ако държавният стандарт се спазва навсякъде, то семената от пазара биха били за предпочитане пред собствените, често пострадали от прекалено или недостатъчно опрашване, както и от недостатъчни грижи при отглеждането на зеленчуците. Докато тези гаранции липсват, част от семената ще бъдат от собствените градини. И поне ще излизат по-евтино.
