Черната мура се размножава с летящи семена

Черна мура (Pinus leucodermis) спада към сем. Борови. Тя расте бавно. Достига 20-25 м. височина и над 1 м дебелина. Короната е тъмнозелена, отначало тясна, пирамидална, съставена от полуизправени или повдигащи се къси странични клони. Старите дървета образуват къса и силно разперена настрани корона. Стеблото на черната мура е покрито със светлопепелява, напукана кора, която при младите дървета е гладка, сиво – или виолетово зелена. Пъпките и шишарките са покрити със смолисто вещество. Младите клонки са гладки, иглите са събрани по две в брахибласти. Те са прави, твърди, бодливи на върха, тъмнозелени, по ръбовете ситно назъбени, дълги 7-9 см и широки 1- 1,3 мм.
Шишарките най-често се появяват по две срещуположно или по три в прешлен. Те имат яйцевидна форма и достигат 7-8 см дължина. Преди узряването са виолетови, а след това добиват сивокафява окраска. Това става за две години и се разтварят през октомври на втората година.

У нас расте в Пирин
Черната мура цъфти през юни. Семето е сравнително едро, дълго 6-8 мм, изпъстрено и е снабдено с продълговато крилце. То покълва бавно и се нуждае от предварителна подготовка. Среща се отчасти в Южна Италия. Главнитне находища на Балканския полуостров са в Източна Херцеговина и Черна гора, където образува насаждения между 1200 и 1800 м. надморска височина; в планините на Северна Албания, Шар планина и на Пелистер, на юг достига до Олимп и Тесалия. У нас залесява Пирин между 1200 –2000 м надморска височина.

Не понася летните горещини
Черната мура расте върху варовити бедни почви, но няма особени изисквания към варовитото вещество. Този вид е силно светлолюбив, но и студоустойчив. Не понася високите летни температури и засушавания. Като декоративно иглолистно дърво, видът може да се използва за солитерни и групови насаждения предимно в зелените площи на полупланинските и планински терени.