В края на 2024 г. синор.бг отрази тревогата на стопани на овощни градини, където дърветата са нападнати от черната златка, бръмбар (Capnodis tenebrionis) от сем. Бронзовки (Buprestidae). Борбата с тези бръмбари е трудна, поради това че техните ларви навлизат в корените и там са до голяма степен защитени от третиране с инсектициди. При обсъждането на проблема беше подчертано, че от първостепенно значение е осигуряването на незаразен посадъчен материал за новите насаждения, а във вече съществуващите – унищожаването на възрастните преди масовото снасяне на яйцата.
В нова поредица ще представим и други насекомни вредители с подобен начин на живот и съответно подобна заплаха. На първо място поставяме агрилусите, явяващи се роднини на черната (C. tenebrionis) и медната златка (Perotis lugubris) от сем. Бронзовки (Buprestidae).
Овощният агрилус (Agrilus macroderus) има тясно продълговато тяло. В задния край то е заострено и е тъмно, с метален отблясък. На дължина стига 2,6 см. Твърдите крила (елитри) са черни със зърнест изглед. Ларвата е белезникава и няма крака. Тялото й е плоско. Състои се от 12 членчета, от които предното е най-развито на дължина и ширина. Последното членче завършва с два хитинови израстъка, които имат по 2 зъбчета от вътрешната страна. Последното членче е окосмено.
Овощният агрилус има една поколение годишно. Зимата прекарва като ларва в мястото на повредата. Бръмбарите от новото поколение се появяват в началото на лятото. Те нападат листата на новозасадените дръвчета. Движат се през топлите часове на денонощието, а при механична заплаха падат на земята, където са в ступор като мъртви. След чифтосването оплодените женски снасят яйцата в основата на стъблото, където изгризват малък отвор. Излюпените ларви правят спирален тунел под кората, който на места навлиза в дървесината. При напречен отрез той има елипсовидна форма. Вътрешността му е пълна със стърготини. Ларвата завършва развитието си през есента. Тогава тя се придвижва към началото на тунела, където прави продълговато гнездо, наподобяващо люлка . В него остава да зимува.
Крушовият агрилус (A. sinuatus) наподобява по форма овощния, но е по-дребен (1,2 см). На цвят е червен с меден или малинов оттенък. Страните на коремчето са покрити с космици. Ларвата е плоска. Няма крака и на цвят е кремава. Тялото и е начленено. На последното членче има два хитинизирани израстъка с кафяв цвят.
Жизненият цикъл на вредителя продължава две години. Той зимува като ларва в мястото на повредата. Възрастните се появяват по листата на крушата в края на май. Прелитането от дърво на дърво става при топло, слънчево и сухо време. Женските снасят през юни. Те полагат яйцата в пукнатини по клоните и стъблата най-вече на млади фиданки.
Излюпените ларви водят скрит начин на живот под кората. Там дълбаят в дървесината тесен зигзаговиден ход, който се разширява в посока отдолу нагоре. При застудяване на времето ларвите престават да се хранят и остават да зимуват в издълбаните тунели. През пролетта продължават развитието си. Тогава издълбаните тунели стават по-широки. При оглед на дърветата ходовете личат заради напуканата кора над тях. На тънки стъбла често повредата наподобява пръстен. Дължината на ходовете може да достигне при крушата до 90 см. Нападнатите дървета изостават в развитието си. По-късно листата им жълтеят и окапват. Ларвата завършва развитието си в края на втората година. Те зимуват в „люлчица” близо до кората.
Предотвратяването щетите от агрилусите изисква старателен преглед на новите насаждения, защото вредителите нападат напълно здрави дървета, които даже могат да се пречупят, когато повредата е засегнала по-дълбоко дървесината. При откриване на нападнато дърво то трябва да бъде изкоренено и унищожено заедно с ларвата. Употребата на инсектициди е насочена срещу възрастните преди да снесат яйцата. Подходящи са инсектициди с по-продължително действие.
Спазването на оптимален воден режим също е от значение, защото крушовият агрилус се размножава масово в места, където почвите са по-влажни.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
