Преди седмица в Раковски се проведе първото за региона изложение "Фермер Експо Раковски 2017", в което взеха участие животновъди от Пловдивско и съседни области. По време на изложението съпредседателят на Националния съюз на говедовъдите Михаил Михайлов съобщи за инициативата на браншовата организация да се подготви нова стратегия за развитието на сектора - съвместно с министерството на земеделието. Пред Синор.БГ Михаил Михайлов представи причините, породили необходимостта от подготвянето на извънреден доклад по темата, внесен за разглеждане от съюза в агроминистерството.
Г-н Михайлов, какво предвижда стратегията за развитие на сектора и какви са предложенията ви?
Преди известно време министър Порожанов обясни, че е отворен за всякакви предложения по развитието на даден отрасъл. След като се координирахме с членовете на съюза, ние внесохме доклад с набелязаните проблеми, като очакванията ни са да започнем активна дискусия по него. Независимо от факта че от шест месеци цената на млякото за България е добра, каквото и да говорим, ситуацията във фермите не стоят добре.
И основната причина за това е огромният административен натиск, който изведнъж се стовари върху животновъдите по всички направления. Законодателството още преди години беше заложило изисквания, които обаче не се прилагаха под предлог, че трябва да рапортуваме като пионери и комсомолци пред някого и затова тези изисквания не се изпълняваха. Дойде време това да се промени, затова администрация струпа накуп върху бранша почти неизпълними задачи, затова на всички нас ни дойде много.
Дайте конкретни примери, за да е ясно защо секторът е под натиск?
Каквото и да вземете – и по двете наредби 2 и 3, свързани с изискванията за животновъден обект и за качеството на млякото има изключително много задължения. Та хората по места не знаят какво е това фактура и кой трябва да я издаде. И причините за този хаос са в контролните органи, които през последните години не са си свършили работата. Знаете, че като браншова организация неведнъж сме сигнализирали за проблемите със сивия сектор, но кой ли слушаше.
През последните месеци имам не един и два разговора с представители на администрацията, пред които не спестявам истината, защото, за да сме на този хал и фермерите масово да са продавали млякото без фактури, значи в играта са били и контролните органи. Ясно е, че проблемът е бил в липсата на контрол.
Друга болна тема е с новата наредба за хуманно отношение към животните, където изведнъж се стовариха сума ти нови задачи, които отдавна трябваше да бъдат отработени. Естествено е, че фермерите не могат да се подготвят и ако попитате стотина от тях, 99 ще ви кажат, че се отказват от това подпомагане. Какво европодпомагане ще има при това положение, се питаме ние.
Какво предлагате като съюз, за да се променят нещата?
В този доклад ние не предлагаме нищо. Искането ни е с проблемните въпроси, които сме поставили в доклада, да седнем заедно с експерти от министерството и да започнем дискусия по темата „Говедовъдство“. И точка по точка, да ги решаваме.
Защото има силен административен натиск и по отношение на ветеринарното обслужване и профилактичната програма, където обществените поръчки са огромен проблем. Силно зависими сме от това здравеопазване, а там цари пълен хаос, защото ваксинацията се прави по всяко време от годината, а върху всяко шишенце има срок на годност и често се получава така, че докато минат обществените поръчки, ние сме се снабдили с лекарства с изтекъл срок на годност.
Щом има обществена поръчка, нека обществото да плати загубите на фермера, след като администрацията не може да се организира навреме и всичко се стоварва на наш гръб. Не може през лятото да става ваксинацията, когато и млеконадоят заради топлото време спада с по 10-20 процента.
Да не говорим за разпределянето на субсидиите, където парите се дават на калпак, да не говорим за пасищата – навсякъде има проблеми.
Сигурно имате предложения по някои от тези проблеми?
Проблемите са толкова отдавна и толкова често сме ги поставяли, така че администрацията е наясно с решенията. Ще ви дам пример и с изкупуването на месото при месодайното животновъдство. При 600 хиляди животни едър рогат добитък поголовие в страната нормите гласят, че поне 200 хиляди трябва да се колят на година. В статистиката на министерството обаче са записани само 40-50 хиляди животни. Къде са останалите бройки, питаме ние и защо администрацията не се е замислила досега по този въпрос.
При производството на мляко също отчитаме 1,1 милиона тона годишно, а в същото време в мандрите са преработени едва 540 хиляди тона. Къде е другото мляко – според тази статистика излиза, че селяните се къпят в мляко. Ако имаше контрол – глоби, контрол – глоби, тогава проблемите отдавна щяха да отпаднат. Именно затова е време да седнем на една маса и да започнем да отмятаме проблемите – един след друг.
Ние като съюз нямаме потенциал да намираме решенията – фермерите могат само да кажат къде ги стиска чепикът, а държавата с нейните институции да излезе с нов модел на управление. Има институти към Селскостопанска академия, има агенция за безопасността на храните - всички получават заплата, нека си я заработят.
Именно затова настояваме да седнем с администрацията на една маса и да разберем какви са бъдещите политики в този сектор.
По отношение на селекция какви искания ще поставите, защото и там се породиха доста дискусии?
Не може всичките 40 или 50 развъдни организации, не зная точната им бройка, да работят всяка една по своя си програма. Необходимо е да изградим унифицирана информационна система за селектираните животни. Крайно време е да се спре и сегашната система, при която пробите се взимат с едни куфарчета, дето не е ясно какво става накрая. Ако поискате от министерството обобщени резултати само за една порода, при сегашната липса на единна система това е невъзможно да се случи.
Именно затова Европа ни изпревари в селекцията не с една и две години, а с цели 50. Говорят, че биволоварите щели да извличат сперма и да я изнасят за чужбина. Нашата технология е от 1978 година - как може да се мерим със световните образци? Освен това България не произвежда бици за разплод и никога няма да има станции за изкуствено осеменяване. Затова трябва да се избере съвсем друг тип система за селекция – да се вкара селекция по развъдната стойност на майката.
А промяната в селекцията може да стане много лесно с ДНК-лаборатория като в Щатите например, където като се пуснат данните от сървърите, разполагащи с данни за 7-8 милиона популации, веднага излиза точна информация с каква порода трябва да заплодите вашата крава, за да получи добра порода. И това струва само срещу 50 долара, платени от фермера. С помощта за крава, която дават за селекция, може да сменим породния състав на стадата само за две години, но трябва организация.
Целият свят извърши кръскоска на млечните породи, за да повиши маслеността, тук не може, защото като кръстоса породата, няма да може да вземе субсидия. За съжаление така стоят нещата и затова искаме да ги променим.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
