Първи април бе последния ден на квотната система за млякото, създадена през 1984 г. като временна мярка за справяне със свръхпредлагането на краве мляко на пазара на Евърпейския съюз (ЕС), съобщиха от Съюза на говедовъдите в България. Още през 2003 г. държавите-членки на ЕС и Европейската комисия решиха, че след 2015 г. тези квоти не трябва да се използват като инструмент за регулиране на продажбите на краве мляко, като въведат преходни мерки, които да осигурят "меко приземяване" за бизнеса. В наши дни с глобалното търсене на мляко се очаква производството му в ЕС да се увеличава с 2,1% средно годишно, което означава , че европейските фермери ще могат да се възползват напълно от този растеж, особено за продукти с добавена стойност като сирене, кашкавал и др.
По този въпрос комисарят по земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган обясни, че "с краят на ерата на млечните квоти се затваря една глава в историята на Европа и се отваря нова – за продажби на сурово мляко и млечни произведения без производствени ограничения.
На този фон България не е готова да посрещне отпадането на квотите и това е факт, посочва в становище на съюза Михаил Михайлов, изпълнителен директор на браншовата организация.
Българското животновъдство е в криза и това се признава от всички в страната. Няколкото изследвания, направени по искане на съюза от институтите по аграрна и пазарна икономика, не постигнаха очаквания ефект за фермерите- просто те не се запознаха с материалите.
Руското ембарго допринесе допълнително за задълбочаване на проблемите. Министър Танева на два пъти постави в Европейската комисия искане за оказване на помощ на нашите говедовъди. Направиха се промени по отношение използването на пасищата и нови мерки за субсидиране.
„Всъщност у нас никой не е почувствал тежестта на квотния режим. На практика всичко се уреждаше по документи, защото България никога не можеше да си изпълни квотата за производство на мляко. Няма нито един глобен фермер за превишено квота, дори продажната цена на квота през последните години бе символична -само една стотинка.
В същото време в Европа от създаването на квотния режим до закриването му през централите са минали над 15 млрд. евро- от глоби и покупка на квоти. Всъщност ние не представляваме никаква заплаха за европейските колоси в производството на мляко. С нашите 494 000 тона годишно производство изпреварваме само Малта, Лихтенщайн,Кипър и Словения, припомни Михайлов.
В момента като прогноза се очаква премахването на квотите в производството на краве мляко сериозно да навреди на нашите производители. Големите сили в областта като страните от Западна Европа ще спечелят, тъй като те имат по-високо производство и по-ниски разходи, както и климатичните условия благоприятстват при отглеждането на кравите. Техните стада са с висока генетична стойност, затова и производството на мляко там е в пъти по-високо от това в България.
Какво показва българската статитстика? През периода 2003- 2005 г. производството непрекъснато пода, като през 2015 г. се очаква да се понижи под 600 000 тона, при разрешена квота от 1,2 млн. т, с която страната разполагаше. Броят на фермите също се срина, като се запазват единствено тези от първа категория. Стопанствата от втора и трета група въобще не правят опити да минат в по-горна категория и ще закрият производството при забрана за изкупуване на мляко от последните две категории и ще минат изцяло към сивата икономика.
В деня на премахването на квотите председателят на Комисята по земеделие на Европейския парламент полякът Адам Сиекиерски посочи, че „ с тяхното отпадане се пораждат опасения и че трябва да се използват всички налични инструменти, за да се избегне сривът на пазара на мляко, като се обръща особено внимание на укрепването на позициите на производителите”.
„Необходимо е в епохата след отпадането на квотите укрепване на позициите на млекопроизводителите във веригата за доставка на млечни продукти за постигане на трайно и справедливо сътрудничество и обмен между земеделските производители, преработватели и търговци на дребно. Ние също трябва да се съсредоточи повече върху нови пазари за износ - и да използвате новата политика на ЕС за промоция за тази цел - и за модулация, както ни е учил на руското ембарго", посочи още Сиекиерски.
