Вкусовите качества на картофите са не по-малко важни от това колко високи са добивите от съответния сорт. Тук, разбира се, много неща зависят и от индивидуалния вкус – в европейските държави уважават жълтия картоф, докато у нас старите сортове с розова кора бяха смятани за деликатес. Някои предпочитат сортове с тънка кожа, други – с дебела. Едни харесват картофите, които се разваряват, а други предпочитат да запазват формата при варене и да не се разпадат. Но приятният аромат и яркият вкус се харесват на всички. Най-вкусните варени картофи стават веднага след прибирането на реколтата, но не по-малко ценени са и пържени пресните картофи.
Между другото, учените са открили у картофите вещества, които усилват вкуса. Оказва се, че не само алчните бизнесмени ни заливат с химия – растенията също не изостават. Разликата е, че тези природно синтезирани вещества изобщо не са вредни за здравето.
Най-вкусните картофи се получават от почви, в които са влагани само оборски тор и дървесна пепел. Там обаче реколтата ще пострада от липсата на комбинирано внасяне на минерални и органични торове. Всеки сам решава кое е по-важно за него – качеството или количеството.
Доста забележки има към вносните сортове – били с вкус на сапун, не ставали за варене. Наистина, част от вносните сортове картофи само условно могат да бъдат категоризирани като годни за храна, но проблемът е в това, че в родината си те не са и предназначени за хората, а са фуражни и промишлени сортове. Някои вносители обаче изобщо не ги е грижа.
Най-много разваля вкусовите качества на картофите измръзването и по-точно захарите, в които се превръща нишестето при замръзване. Можем обаче значително да подобрим вкуса, ако подържим грудките няколко дни на стайна температура – захарите отново се превръщат в нишесте и вкусът става почти като оригиналния.
Най-зле на вкус са грудките, съхранявани на светло, тъй като в тях се формира соланин. От поемането на 400 милиграма соланин човек получава сериозно натравяне и позеленелите грудки не стават дори за храна на животните. Затова се препоръчва картофите да не се съхраняват в щайги и касетки, а в чували. В малки количества обаче соланинът е полезен и дори подобрява вкуса на картофите. Според изчисленията на учени в килограм картофи не трябва да има повече от 50-100 милиграма соланин.
Нитратите също са в състояние да ни убият апетита. Картофи с високо съдържание на нитрати се разваряват по-зле, стават воднисти и бързо почерняват при белене. Трябва да сме наясно, че нитратите в картофите се натрупват в най-голяма степен при щедро подхранване с пресен оборски тор, затова на всеки 100 квадратни метра се влагат не повече от 80 килограма тор и 3 килограма амониева селитра.
