Картофите са като магнит за гъбичките и вирусните заболявания, които ги нападат още на полето. И след прибирането на реколтата обаче трябва да сме нащрек, за да й позволим просто да изгние.
Маната е сред най-разпространените виновници за съсипване на реколтата в мазето и е в състояние да унищожи до 60-70% от грудките. Елиминирането й обаче не представлява никаква трудност – грудките се измиват с вода и се оставят за седмица-две в тъмно проветриво помещение за зарастване на поразените места. След това се преглеждат, като се отделят онези с размитите сиви или кафяви петна.
Хубавото е, заболяването не се предава от една грудка на друга при съхранението. Отделените при прегледа картофи е добре да бъдат употребени колкото се може по-рано, за да не пропаднат напълно.
За да имаме по-малко проблеми с маната, зеленината на картофите се окосява до 2 седмици преди прибирането на реколтата, което на свой ред се прави в сух слънчев ден. Картофите трябва да се съхраняват в тъмно, добре проветриво помещение. Не е желателно да ги оставим в чували, най-добре е да са в нещо като кошарка с височина до метър. Маната се развива бързо при висока температура, така че съхранението е добре да става при 2-3 градуса по Целзий.
При сухото гниене (фузариум) върху грудките се появяват вдлъбнатини със сиво-кафяв цвят, причинени от гъбичките Fusarium sulphureum и Fusarium solani var. Coeruleum. Често на мястото на петната картофите се сбръчкват и се образуват дупки.
Инфекцията се предава чрез бучки влажна пръста, затова основният начин за защита е ваденето на реколтата в сухо време. Също така не трябва да се оставят за съхранение механично увредени грудки. Уязвими за заболяването са и картофите, вече увредени от мана или струпясване.
За да предотвратим предаването на заразата от една грудка на друга по време на съхранението, картофите се пръскат с биопрепарат, след което се подсушават в тъмно помещение и се свалят в мазе или изба с температура 2-3 градуса по Целзий и влажност 80-90%. Не си струва грудките да бъдат преглеждани, тъй като може да се стигне до механични увреждания, което ги прави уязвими за болестта.
Струпясването, познато и като ризоктония, се познава по черните изпъкнали петна (струпейчета), които могат лесно да се изстържат. Хубавото при нея е, че не променя вкуса на картофите и болните грудки могат да се използват за храна. Освен това като маната не се предава от грудка на грудка при съхранение. Неприятното е, че може да съсипе реколтата догодина, ако заразени грудки бъдат използвани като посевен материал.
При това заболяване помага по-късното обиране на реколтата, при това във влажно и студено време.
Грудките се преглеждат преди оставянето им за съхранение и поразените от заболяването се използват най-рано. Останалите могат да бъдат напръскани с разтвор на фунгицида Дитан М 45 (200 грама на 5 литра вода), след което се подсушават, преди да бъдат оставени за съхранение.
