Чесънът добива особено голяма популярност през есента - тогава се прибира и голяма част от реколтата, наплитат се главите за зимата, а до края на октомври и началото на ноември се засаждат основните количества. Големият въпрос е налага ли се да бъдат покривани насажденията, за да оцелеят през зимата.
Тънкостта е в това да се улучи времето за засаждане – чесънът трябва да пусне корени преди настъпването на студовете, но без да се показва над земята. Някои градинари се изхитряват да го засадят точно преди застудяването и дори след първите големи студове. Тук обаче има една специфика – при затоплянията през зимата корените на чесъна ще започнат да растат и ако попаднат на замръзнал слой почва, ще изтикат скилидките на повърхността, където те ще измръзнат.
Ако времето за засаждане на чесъна е улучено добре, той няма никаква нужда от покриване. Тъй като обаче това е трудно начинание, най-добре е да се презастраховаме.
Най-простият вариант е да засипем мястото със засадения чесън със слой от 4-7 сантиметра разбъркан със слама пресен оборски тор, торф, прегорял тор или просто листа.
Опитните градинари използват по-сложни комбинации – първоначално посипват почвата с дървесна пепел и пясък, а върху тях полагат слой от 3-4 сантиметра торф или прегорял оборски тор и едва тогава покриват всичко с пласт опадали листа. Върху целия този куп ще навали и сняг, така че никакъв мраз няма да достигне до чесъна.
Много добър изолационен материал са дървените стърготини – те прекрасно изсмукват влагата от почвата и по този начин защитават чесъна от измръзване. Действието на стърготините е направо универсално, защото забавят и загряването на почвата, а това предпазва чесъна от ранно поникване. През пролетта обаче трябва да ги махнем, за да не забавим прекалено поникването на чесъна.
