Засаждането на зимен чесън обикновено започва през октомври и преди настъпване на трайното застудяване. Някои градинари, нарушавайки стереотипите, го засаждат още в края на август и началото на септември. Това, както се оказва, има много разумно обяснение. Самата физиология на културата обяснява успеха на ранното засаждане.
Предимства на по-ранното засаждане
Топлата (над 15 градуса по Целзий) почва ускорява растежа на корените. В резултат на това, само за 3-4 седмици, чесънът образува мощна коренова система, която достига до 10-15 см дълбочина. Това е малко вероятно да се случи при октомврийско засаждане, освен ако есента не е необичайно топла.
Дори ако чесънът поникне, което рядко се случва, зелените издънки няма да загинат през зимата, защото кореновата система е добре развита.
Друго безспорно предимство е, че растенията претърпяват естествена стратификация (включително подготовка за зимата), което активира защитните му механизми. По-рано засадените растения имат по-дебели стъбла и по-богата листна маса. Главите са с 20-30% по-големи и по-тежки, а добивите са по-високи.
Мощната коренова система има и това предимство, че при благоприятни условия започва веднага да абсорбира хранителни вещества, ускорявайки вегетацията. По-късно засадения зимен чесън губи ценно пролетно време за растеж на корените и изостава в развитието си.
Друго безспорно предимство е, че добре вкоренените растения могат да издържат на много по-ниски температури – до -25 градуса дори при малка снежна покривка.
Технология на засаждане
Технологията на засаждане не е сложна, но е добре да се извърши до първата половина на септември. Отлични предшественици на чесъна са краставиците, тиквичките и бобовите, но не трябва да се отглежда след други лукови култури, защото едни роднини – едни болести и вредители.
Почвата трябва да е рохкава и с неутрално рН (6,0-7,0). Ако тя е глинеста, тогава трябва да се добави пясък, за да се увеличи водопропускливостта. Добавят се и хранителни вещества – по 30 г суперфосфат и 20 г калиев сулфат за 1 квадратен метър. Не се допуска внасяне на свеж оборски тор и азотни торове, защото провокират гниене.
За посадъчен материал се използват най-едрите скилидки, като преди засаждане се накисват в слаб разтвор на калиев перманганат, но може да се използва и Фитоспорин.
Дълбочината на засаждане на по-тежки почви е 5-7 см, а на песъчливи – до 10 см. Разстоянието между редовете е 25 см, а между скилидките в тях е 10 см.
Насажденията могат да се мулчират, като се покрият със слама, торф или компост. Мулчът ще съхрани влагата и няма да е необходимо да се полива, но същевременно ще предотврати и растежа на плевелите.
Засаждането на чесъна в края на август и началото на септември не е приключение, а научно доказана стратегия със своите предимства. Поради по-дългия период на развитие на кореновата система, главите стават по-големи и реколтата е по-богата, прибираме я 1-2 седмици по-рано, а растенията стават по-устойчиви на ниски температури и болести.
Имаме право на избор и можем да засадим една част по-рано, а друга през октомври и да сравним резултатите.
