Ако реколтата от зеленчуци постоянно намалява, растенията боледуват често и се налага да ги поливаме повече, отколкото през предишните няколко години, значи почвата в градината се е „уморила” и трябва да бъде реанимирана. Проблемът може да бъде решен с влагане на големи количества органични и минерални торове или с използването на сидерати, но най-добре е да подходим към проблема комплексно.
Смята се, че въпросът се решава основно с оптимизиране на организацията на сеитбообращението. Тъй като различните растения изтеглят от почвата някои хранителни вещества в по-голяма, а други – в по-малка степен, ако редуваме засаждането им, реколтата ще се увеличи без допълнителни разходи за торове и химикали.
Плодородието на почвата може да бъде възстановено добре и бързо с помощта на сидератите. Най-популярните сред тях са засятата през есента ръж, ечемикът, синапът и различните бобови култури. Обикновено те се вкопават в почват месец и половина до два след засаждането, като за този период успяват да развият зеленина, която превъзхожда 2-3 пъти влагането на оборски тор.
Можем да помогнем на почвата да се възстанови и с течно подхранване. За целта във вода се сипват плевели и друга излишна зеленина и се оставят да ферментират една седмица на слънце. Ферментиралият разтвор се разрежда във вода в съотношение 1 към 5. Хранителната му стойност за растенията не е особено голяма, но е ценен заради полезните микроби, които влияят благотворно върху почвата. Той може да бъде подсилен, като във всяка кофа от него се добави по лъжица комплексен (комбиниран) тор.
Полезни микроби могат да бъдат открити и в магазините в предлаганите биопрепарати, като за сметка на разходите ще спестите неприятната миризма на течния подхранващ разтвор. Други варианти са биостимулаторите, произведени на основа на тинята от сладководни езера.
Голямо въздействие върху плодородието на почвата оказва нейната обработка. Там, където земята се прекопава 2-3 пъти в годината с обръщане на пласта, почвата деградира по-бързо. Затова от гледна точка на почвеното плодородие е най-добре прекопаването да става веднъж годишно, при това без обръщане на пласта, или разрушаването на почвената структура да бъде компенсирано с влагането на слама или други растителни отпадъци при прекопаването.
Понякога градинарите дори се отказват напълно от прекопаването, заменяйки го с повърхностно разрохкване на почвата. За съжаление този подход пести усилия, но реколтата от такива лехи е слаба. Освен това повърхностната обработка води до още един неприятен ефект – увеличават се обитаващите почвата и повърхността вредители, докато традиционната обработка дава възможност за сериозно намаляване на броя им без употреба на инсектициди.
