Неслучайно наричат компоста „градинарското злато”, тъй като буквално от отпадъци получаваме ценен тор, който заменя непрегорелия оборски, особено ако трябва да го купуваме, а също и минералните торове. За съжаление при част от градинарите отношението към компоста е доста нехайно – изкопаят ямата или сковат сандъчета, напълнят ги с трева и чакат „златото” да узрее.
Така не става, защото за получаването на ценния тор трябва да се придържаме към няколко пости, но важни правила.
Първото е да знаем какво може и какво не може да се слага в компостната яма.
Забранено е използването на плодове и зеленчуци, преминали през топлинна обработка, на болни растения, на многогодишни и формирали семена плевели, на синтетически тъкани и материали, както и на корите от тропическите плодове.
За сметка на това там можем да нахвърляме останалата зелена маса - опадалите листа, непрегорял оборски или птичи тор, торф, яйчни черупки, парчета и отпадъци от плодове и зеленчуци, изрязани клонки, слама, дървени стърготини и люспи от семена.
За някои потенциални кандидати за компостната яма пък се водят спорове и изглежда, че въпросът опира повече до лични предпочитания, отколкото до установени ползи или вреди.
Най-ожесточени са споровете около това дали може да се добавят човешки и кучешки екскременти, мляко, риба, мазнини и животински кости. Тук трябва да посочим, че ако не искате компостът да се превърне в развъдник на мухи и източник на неприятни миризми, по-добре е да се въздържите от използването им.
По принцип при качествено подготвен компост органичните вещества в него изгарят и всички вредни добавки от типа на яйца на глисти и останалите продукти на човешката дейност биват обезвредени. Температурата в ямата може да достига до 60 градуса по Целзий и те изгарят, но не си струва да разчитаме на това и да злоупотребяваме.
Колкото по-разнообразен е съставът, вложен в ямата, толкова по-качествен ще бъде компостът. Да го получим само от трева е невъзможно, тъй като тя ще стане на сено или на лепкава гниеща маса. На дъното на ямата пък непременно трябва да се положи пласт от ситно нарязани клонки и трески, които ще действат като дренаж.
Всички съставки на компоста се делят на 2 основни групи: съдържащи азот (оборски и птичи тор, зелена трева, непреработени отпадъци от плодове и зеленчуци) и съдържащи въглерод (слама, листа, дървени стърготини, изсъхнала трева, хартия, картон). Обикновено компостът се приготвя, като се редуват слоеве, съдържащи азот и въглерод съставки с обща дебелина от 30-50 сантиметра, върху който се посипва 5-10- сантиметров пласт пръст, след което после процесът се повтаря.
Трябва ли да се рабърква компостът? Задължително! В този случай той се обогатява по-добре с кислород и колкото повече го обръщаме, толкова по-рано ще стане готов за употреба.
