Какво да направим с опадалите листа?

[B%]Има два варианта:[%B] да укривате чувствителните към студа тревисти многогодишни растения или да ги прибавяте към масата, събрана за производство на компост. Важното е да не оставате листа върху моравата, тъй като тревата отдолу се задушава и започва да гние. Листата от орех, дъб, бук, гръцки орех и кестен съдържат много дъбилни вещества и се разлагат по-дълго време. За да ускорите този процес, наситнете опадалите листа от тези видове дървета, смесете ги със ситен пясък и чак след това ги поставете в компоста.

За да си направите компост, ще ви е нужна дъсчена или пластмасова конструкция, която е поставена на избраното от вас място. Дървената ще пропуска въздуха и ще поддържа добра вентилация. За да имате успех, тя трябва да е не по-малка от 1 куб. м. Пластмасовият съд пък от своя страна съхранява по-добре топлината и е по-мобилна.
Поставете на дъното на съда около 10 см слой от груб материал – слама, сено, клонки. Това е нужно, за да осигурите дренажа и достъпа на въздух.

Наредете материалите за производство на компост на редуващи се слоеве. Например, на слоят от зеленчукови и плодови отпадъци поставете наситнена хартия, след това сложете окосена трева, след това изкопаните от градината едногодишни култури, след това изгнили листа и отново редувайте. Важното е, зеленият слой (мокри и меки) да се редува с кафявия (сухи и твърди), това ще осигури вентилацията, ускорението на процеса, а след това и по-добрата текстура на готовия компост. Никога не притъпквайте съдържанието, защото това ще наруши процеса на разлагане.

Отгоре на всеки слой можете да прибавите и малко почва или угнил тор, за да се ускори процеса. Катализатор на реакцията е и току-що окосената трева и бобовите култури, които събират азот в кореновата си система. Значително подобряват качеството на компоста полезните растения, като коприва, равнец, глухарче и др.
Дръжте контейнера покрит отгоре, за да съхраните влажността и топлината. Пластмасовите контейнери обикновено имат капак отгоре, а за самоделните можете да използвате найлон някакъв друг материал. Идеалната температура за производство на компост е 55 градуса.

От време на време разбърквайте съдържимото, като по този начин ще осигурите достъп на въздух. При сухо време и при преобладаване на кафявия материал в компостната маса, трябва да поливате, за да осигурите нужната влажност. Избягвайте застояването на вода в компоста, защото това ще наруши процеса на разлагане.

Неприятната миризма около копостираната маса показва, че нещо е нарушено и процесът протича неправилно. Ако мирише на амоняк или развалени яйца, то това означава, че има прекалено голямото количество азотсъдържащи (зелени) вещества и недостатъчно кислород. В този случай трябва да добавите въглеродсъдържащи (кафяви) материали.
Ако сте направили всичко това правилно, то след няколко месеца съдържимото ще придобие кафяв цвят и свеж, сладковат аромат на почва – това е признак, че вашият компост е готов за използване в градината./gradinar.net