Редовното внасяне на компост в почвата играе ролята на поддържащо варуване

При редовно внасяне на неголеми количества компост - 500 кг/дка сухо вещество, показателят рН се стабилизира, а понякога и нараства. Високите, но допустими дози на внасяния компост от 1 т/дка сухо вещество, съответства на среден обем внасяна всяка година вар от 40 до 60 кг/дка. За целия период на опита - до 12 години, рН нараства от 0,3 на 0,6 единици до ниво 6,4–6,8, т.е. до оптималната киселинност на средните и тежки почви.
При редовно внасяне на максимални количества компост – 2 т/дка, показателят рН нараства повече. Резултатите от полските опити показват, че внасянето на 5 т/дка сурова маса компост за тригодишен период при някои почви играе роля на поддържащо варуване. Показателят киселинност на почвата се стабилизира, а при благоприятни условия се повишава до оптималното ниво.
Съгласно данните от дългогодишни опити, постъпването на вар и понижаването на рН, вследствие на редовното торене с компост, практически е изключено. Запасите от фосфор на Земята, съгласно разчетите на специалистите, ще стигнат за не повече от 60 до 120 години. За ограничаването на запасите от фосфор Индия и Китай, които са големи потребители, все посилно конкурират Запада.
Общопризнат е фактът, че фосфорът като жизнено важна суровина от първа необходимост, играе съществена роля за повишаване на добивите и съответно за осигуряването на населението с основни растениевъдни продукти. Производството на фосфорни торове е рентабилно тогава, когато фосфотната суровина отговаря на определени показатели.
Съдържанието на фосфати трябва да е високо, те трябва да бъдат в добра разтворима форма. В същото време съдържанието на тежки метали – кадмий и уран трябва да бъде изключително ниско.
При това за съкращаване на транспортните разходи, суровината трябва да бъде на достъпно място. Много малко от местонаходищата отговарят комплексно на тези изисквания, което увеличава цената на суровината, а оттам и на фосфорните торове.
Доста отдавна учените правят опити за извличане на фосфор от използвана, утаена или дъждовна вода, от торта и урината на селскостопанските животни, от пепелта, която остава в големи количества при стопяване на рудите. Работата все още се намира на стадий на изследване. Но дори и да се реши проблемът, полученият по този начин фосфор ще струва много скъпо. В близко бъдеще се очертава дефицит за фосфорното торене.