Патладжаните обичат топлината, но същевременно понасят много зле неравномерното подаване на вода, нуждаят се от висока влажност на въздуха, страхуват се от вятъра и много обичат подхранването. И ако някое от гореизброените не е както трябва, патладжанът веднага губи цветовете и завръзите, а това означава да останем без реколта, макар че растенията иначе ще изглеждат прекрасно.
Патладжаните изобщо не обичат пресаждането и дори пикирането в ранна възраст води до продължително прихващане на новото място – забавянето в развитието е най-малко 2 седмици. Затова семената се засяват в отделни съдове и растенията се пресаждат заедно с буцата почва, в която са поникнали.
Както и при краставиците, корените на патладжаните трябва да се държат на топло – при пресаждане в откритата почва нейната температура не трябва да е под 20 градуса по Целзий. Това е възможно в топла леха, която се подготвя още от есента.
Почвата се изкопава на дълбочина 2 лопати и се пълни с растителни остатъци и оборски тор, които се засипват с 20 сантиметра плодородна земя. През зимата почвата ще се слегне и през пролетта можем спокойно да засадим там патладжаните.
Пръстта под патладжаните трябва да е постоянно влажна, затова без мулчиране няма начин да се получи силна реколта. Мулчирането се извършва с дебел слой – 10-15 сантиметра – слама или трева. Освен това и плевелите ще бъдат по-малко, а и патладжаните ще може да бъдат поливани по-рядко – веднъж седмично при положение, че онези, които не са мулчирани, в жегите трябва да се поливат през ден.
Патладжаните обичат топлината, но не издържат на прегряване, а още повече на суша. Чувстват се зле в парниците, но същевременно се страхуват от вятър и течение. Все пак е възможно да им се угоди, като им изградим мини-парник без покрив, само със стени.
Първото подхранване се прави 15 дни след пресаждането им в откритата почва, като обикновено се използва птичи тор или ферментирала трева, особено ако и към двете се добави кибритане кутийка сухерфосфат за подобряване на плододаването. Когато започнат да се формират зеленчуците, се преминава на дървесна пепел (сипва се под корен 2 пъти месечно) или на фосфорно-калиеви торове.
