Семейство изхвърли 40 тона реколта на бунището

18-11-2003 г. На едно от многобройните необработваеми парчета земя край хасковското село Книжовник гледката е потресаваща разказва в. Стандарт. На пустееща нива от седмици се мъдри планина от патладжани. Зеленчуците вече са загнили и стават за храна само на стадото крави, което местният пастир е извел на паша. Тоновете похабена стока са от тазгодишната реколта на семейството на Иван Недялков. Из патладжанената камара може да се види и все още здрав зеленчук, запазил бляскавия си лилав цвят. По всичко личи, че стоката е изхвърлена. Патладжанената реколта на семейството е храна за кравите Много патладжани ми останаха. С чушките е почти същото положение. Вече няма къде да ги съхранявам. Изкарах 200 тона патладжани, а вече съм изхвърлил 40 от тях, с много мъка обяснява 54-годишният Иван Недялков от хасковското село Книжовник. Одисеята му е тригодишна. Оттогава 7-членното му семейство отглежда патладжани и чушки. От тях се прехранва. Нямат собствена земя и всяка година наемат ниви за 30 лв. на декар. Тази година фамилията засадила общо 107 декара земя Седем от тях с чушки от сорта "феферони", 60 декара с капия и 40 декара с патладжани за консерви. 2300 лв. са дали земеделците за препарати против плевели, болести и колорадски бръмбар. Още толкова са броили за тор. 1200 лв. общо са надниците на работниците за брането. В началото на сезона семейството успяло да пласира малка част от продукцията си, и то на безценица. Пред дома на Иван Неделяков камарата със зеленчуци е двойно по-голяма от тази на поляната. Освен патладжани на нея има и чушки. Част от стоката е извадена на самата улица. Един от сезонните работници на бай Иван я товари на ремаркето на трактора, за да я откарат на бунището. "Чаках, чаках да дойдат още прекупвачи и сега вече хвърлям всичко наред, да не гние пред очите ми! Пък и ние като нямаме кяр, поне животните да нахраним. Защото и кравите не искат скапана стока", казва стопанинът, без дори да поглежда към купа зеленчук. "И аз, и мъжът ми сме безработни от 10 години. Млади сме още, не сме за пенсия. Нямаше друг изход тук на село, освен да подхванем земята. Освен ние двамата на припечеленото от земеделие разчитат старата ми майка, зет ни, който също е без работа, болната ни дъщеря и двете им момченца. Всички се трудим здраво дори и децата помагат, но една е истината - българската земя не храни - със сълзи на очи се намесва в разговора и съпругата Кера. "Нашият патладжан не става за пазара, а само за консервните фабрики, но те и с договор може да не го изкупят. Давах го за 5 ст. на кг и пак не го взеха. За сергия трябва да е сорт "Класик". Килограм семе от него струва 2400 лв. Купувал съм и такова преди време, но вече не рискувам, защото тогава излезе фалшиво и фалирах", продължава разказа си бай Иван. Според него реалната себестойност на патладжана му е не по-ниска от 0,30 лв. за килограм. А равносметката му е проста - преди 3 години е взел заем от банката, за да започне, след като се е разплатил с държавата, земеделецът няма с какво да продължи. Въпреки нeколкогодишния изнурителен труд.