От петте основни цели, които държавите в Европейският съюз (ЕС) си поставят с прилагането на общата селскостопанска политика (ОСП), след присъединяването на България в Общността тя е успяла да постигне само една – да гарантира на потребителите добро снабдяване с разнообразни храни. Във всички останали области ние се проваляме в голяма степен и това личи от данните на европейската статистика, използвана в анализ на икономистите от ИнтелиАгро.
Експертите изследват ефекта от прилагането на ОСП за 10-те години членство в Евросъюза, като се спират на пет от основните цели, заложени в ОСП – производителност на труда в агросектора, доходи на фермерите, стабилизиране на пазарите, гарантиране на снабдяването и осигуряване на поносими цени за потребителите.
За отчетния период България произвежда под 1% от брутната добавена стойност (БДС) на Европейския съюз, което ни нарежда по производителност след почти всички останали източноевропейски държави. Преди нас са не толкова силни досега в земеделието държави като Литва, Латвия и Румъния.
За периода от 2005 до 2013-2014 година страната отбелязва ръст на производителността едва от 9,4%, който изобщо не е достатъчен за догонване на останалите земеделски производители в ЕС, посочи Николай Вълканов, председател на ИнтелиАгро. Екстензивното производство продължава да дърпа назад сектора, въпреки опитите да бъде компенсирано с европодпомагане.
По отношение на инвестициите данните са още по-плачевни, защото на 1 евро субсидия, фермерите у нас инвестират едва 30 евроцента. Средният показател за ЕС е 1,60 евро инвестиции на получена субсидия от 1 евро.
Докато в ЕС на един хектар земеделска земя стопаните инвестират средно по 880 евро, в България тази инвестиция е едва 300 евро, посочи и Стилиян Гребеничарски от ИнтелиАгро. В същото време в Холандия на един хектар земя се инвестира 5190 евро.
Общо за десетте години от влизането на България в Европейския съюз в селското стопанство са инвестирани 5,5 млрд. евро – освен субсидиите тук влизат и личните инвестиции на стопаните.
Според икономистите важното при използването на субсидиите е, че държавата няма ефективен контрол върху изпълнението на проектите и това пролича от нежеланието да се направи реален отчет на ПРСР за първия програмен период. И ако по статистика са одобрени примерно проектите на 5 хиляди млади фермери, но се направи повторна проверка, със сигурност ще се окаже, че половината от тях са се провалили. И на практика евросредствата не са отишли за развитие на селските райони, заключи Вълканов.
„Окончателната оценка на старата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) още няма изпълнител, защото конкурсът се провали“, припомни Вълканов. Синор.БГ попита зам. министъра на земеделието Лозана Василева дали ще се проведе нов конкурс, но тя обясни, че процедурата за избор на оценител е оспорвана в Комисията за защита на конкуренцията и на този етап няма придвижване.
Питали ли сте се защо в България единствено неправителствените организации са в състояние да покажат на бизнеса и обществеността реалната картинка по усвояването на еврофондовете, докато администрацията умишлено бави този анализ, който между другото е длъжна да представи дори в Европейската комисия? Въпросът е риторичен на фона на огромните проблеми, които непрекъснато изникват и с усвояването на средствата по сегашната програма.
В анализа на ИнтелиАгро се вижда, че по отношение на доходите българските фермери са много след европейските си колеги. Докато брутният доход на фермерите расте сравнително добре, чистият им доход след приспадане на ренти, заплати и други разходи изостава критично. Дори зърнопроизводителите, които през 2010 година са имали среден годишен доход от 25 хиляди евро, през 2015 година той пада на 12 хил. евро.
Причината е в пазарните цени на зърното, които за периода се сринаха. Като се знае, че рентите растат пропорционално на субсидиите, това се отразява и върху цялостните доходи в сектора. В момента на всеки един лев субсидия фермерът плаща по 72 стотинки рента, посочи още Вълканов.
По отношение на цените и на пазара експертите от ИнтелиАгро са против намесата на Европейската комисия за стопиране на цените. Според Вълканов административният диктат не е работещ механизъм. Въпреки че цените на храните в България са с 30 на сто по-евтини от тези в ЕС, доходите на българите остават ниски, а разходите им за храна съставляват 19 на сто от бюджета на домакинствата, с което България се нарежда сред държавите с най-големи разходи за храна.
По отношение на животновъдството и пазара на мляко експертите смятат, че страната трябва да сложи ред в развъдните организации, за да може този сектор настина да се развие нормално. Засега се отчита ръст в доходите на животновъдите, но той се дължи на отпадането на дребните стопани и окрупняването на фермите. Според Вълканов след 2020 година по всяка вероятност обвързаната подкрепа ще бъде премахната, така че България трябва да помисли как да запази това производство.
Според икономистите, за да можем да се подготвим за следващия програмен период, администрацията трябва да се пребори с основните проблеми като разпокъсаността на земята, скъпото и трудоемко напояване и сивия сектор, който в някои производства достига между 50% и 80%. Освен това е важно да се сложи ред в развойните организации и да се промени системата на опазване на собствеността.
Ще очакваме администрацията на министерството на земеделието да се поинтересува от анализа на ИнтелиАгро, който до голяма степен би им помогнал в прилагането на новите политики.
Екатерина Стоилова
