Начало » Новини » Интервю
21.02.2017 г.

България ще има ключова роля за ОСП след 2020 г.

Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации:
България ще има ключова роля за ОСП след 2020 г.

Светлана Боянова Снимка: Институт за агростратегии и иновации

Още от средата на 2016 година експертите от Института за агростратегии и иновации започнаха да информират обществеността за новата обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз след 2020 г., от която ще зависи и стратегията за развитието на агробизнеса в България. На фона на непосредствените проблеми пред бранша, свързани със забавянето на директните плащания за 2016 г. и политическата несигурност в страната, темата с бъдещата ОСП изглежда доста мъглява. От Института обаче неслучайно „бият камбаната”, защото на ниво Европейски съюз преговорите вече вървят и ако българските фермери не искат отново да се окажат на опашката по отношение на защитата на своите интереси, те трябва да проявят активност сега. Защото в противен случай след четири години те отново само ще изпълняват чужди решения, взети на европейско ниво от другите държави-членки.

За да се избегне този развой, ръководството на Института за агростратегии и иновации подготвя поредица от срещи на българските фермери с представители на европейските институции и организации в сектора. По време на тези събития родните земеделци ще получат актуална информация за това как ще изглежда подпомагането в ЕС след 2020 г. и ще могат да изложат позицията си по основните дискутирани теми.

В интервю за Синор.БГ председателят на института Светлана Боянова представя подробности за подготвяната информационна кампания.    

Г-жо Боянова, защо е важно България навреме да се включи в обсъждането на европейската политика в областта на земеделието след 2020 г.?

Причините са много и те са свързани с кардиналните промени, които ще се случат в Европейския съюз през този период и за които всички ние трябва да се подготвим още от сега. Самите срокове за обсъждане на бъдещата политика не са особено дълги, защото на практика бъдещото законодателство за ОСП ще бъде подготвено през 2018 година, когато България ще бъде председател на Съвета на Европа. Очаква се в министерството на земеделието да бъде сформиран екип, който да работи по националната позиция за ОСП след 2020 г. и това трябва да се организира още от сегашното служебно правителство. Лично за мен обаче, като представител на неправителствения сектор, е по-важно този сектор и самите земеделци да бъдат подготвени навреме, защото независимо от политическите промени, бизнесът трябва да знае какво се случва в Брюксел и да работи за правилната позиция на страната.

Заедно с колеги от института вече имахме срещи в Брюксел, като идеята ни е да направим поредица от събития в България с участието на европейски организации. Вече имаме подкрепата за тези събития от европейската конфедерация на фермерските асоциации в ЕС, Копа и Коджека (Copa&Cogeca). Знаете, че България е единствената страна от ЕС без представител в тази организация и затова считаме, че форматът, който сме избрали е удачен, така че хем те да чуят нас, хем ние да разберем как разсъждават и какво е важно за фермерите в останалите страни-членки.

Идеята е през 2017 и 2018 г. да проведем осем информационни конференции в България, на които детайлно да бъде разяснена европейската и българската позиция по ОСП след 2020 г. При посещението на земеделския министър Христо Бозуков в Естония преди дни стана ясно, че приоритетът на председателството на тройката Естония, България и Австрия ще бъде ОСП след 2020 г. Казано накратко, за България тази и следващата година са съдбоносни, защото точно по време на българското председателство ще бъдат подготвени и бъдещите законодателни актове за ОСП след 2020 г. Тази тема ще бъде изключително важна за обсъждане от българските фермери, затова и Институтът за агростратегии и иновации се зае с подготовката на тези срещи.

Какво ще включват информационните събития и кои партньори сте привлекли?

Четири от срещите ще бъдат организирани през тази и четири през следващата година, като за отделните събития сме решили да поканим представители на различни европейски държави – по-стари и по-нови членки, които да представят своите позиции за бъдещата ОСП.

В първата част на срещите ще дадем думата на експертите от Сopa&Cogeca, които пряко участват в подготовката на ОСП, както и на наши експерти с по-критичен и аналитичен поглед върху агрополитиките у нас и по света. Тази част ще бъде информативна и ще запознае българските фермери с общите посоки за дискусии по бъдещата селскостопанска политика.

Важно е да отбележим, че вицепрезидентът на Copa&Cogeca е председател на работната група, създадена от Европейската комисия за пряко обсъждане на ОСП след 2020 г. За нас ще бъде ценно да научим новините “от кухнята”, затова и присъствието на най-голямата европейска неправителствена организация ще бъде от изключителна важност за нас. Защото хората трябва да знаят какво се случва в преговорите, за да защитават някаква национална позиция.

Ценно за нас ще бъде и присъствието на представители на Франция, Холандия, Германия, Австрия, Полша, Румъния и Хърватска, така че да разберем какви са позициите на тези държави за бъдещата ОСП. Все още сме в ранен етап на подготовката на първите четири събития, но подхождаме с много ентусиазъм, с който се надяваме да заразим и нашите гости, а и целия сектор у нас.

От българска страна разчитаме на силно присъствие и подкрепа от страна на бранша, който на практика е най-зависим от предстоящите промени. С организацията и подготовката на програмата за срещите сме се заели ние от Института за агростратегии и иновации и експертите на ИнтелиАгро.

Втората част ще е под формата на дебат, по време на който искаме да чуем предложенията на активните земеделски стопани и реалните организации от бранша.

Какви въпроси ще бъдат разглеждани, защото според мен на този етап цари пълна мъгла около бъдещата ОСП?

Още отсега трябва да се знае, че ще има коренна промяна при директните плащания, като по всяка вероятност те ще бъдат тясно обвързвани с управлението на риска. Това беше посочено и в доклада за бъдещата ОСП, представен от Европейската комисия неодавна.

В тази връзка Еврокомисията вече е възложила подготовката на важни анализи, върху които ще се базират бъдещите дискусии. Като например анализ за оценка на въздействието на риска по досега прилаганите европейски програми, за това какви са резултатите от „позеленяването” през този програмен период, как се управляват всички програми в държавите от ЕС и др.

С подготовката на нашите събития ние искаме да запознаем фермерите навреме с тези документи, за да могат да реагират своевременно.

За земеделците е важно да знаят дали бюджетът за агросектора след 2020 г. ще бъде намален. Имате ли отговор на този въпрос?

След излизането на Великобритания от ЕС този въпрос става особено актуален и точно по него ще бъдат и най-оспорваните дебати. Разбира се, на този етап никой няма категоричен отговор, но нашата цел е чрез осъществяване на надеждна комуникация с правилните хора и организации, да бъдем подготвени. Именно затова е важно резултатите от преговорите да стигнат навреме до нашите производители, за да знаят какво ги очаква. Бизнесът се нуждае от дългосрочна стратегия, а не, както досега, да се чудим кой и кога е предложил дадена политика.

Иска ни се срещи, които организираме да работят в полза на хората, на реалния бизнес, а не на познатите ни администратори, присъстващи на всеки форум.

Освен за земеделие ще имаме и отделна среща за преработвателния сектор, защото Холандия например предлага бъдещата политика след 2020 г. да бъде не за земеделие, а за храните, което е много по-общо. И ето, знаейки една такава позиция на страна като Холандия, можем да се замислим – това добре ли е за нас и каква по-точно политика отговаря на нашите нужди.

Ако при сегашния програмен период основната тема беше екологизацията, то в бъдеще явно ще се търсят нови приоритети, върху които ще се гради европейското подпомагане. На този етап виждам, че се прокрадва идеята за управлението на риска. Но какви инструменти ще се предложат при това управление – защото освен застраховането на риска тук влизат и други възможности, ще стане ясно допълнително.

Как според вас в хода на дискусиите в ЕС ще се коментират предложените сценарии за бъдещите промени?

Именно това е важно за нас в Института - да проследим дебатите и навреме да информираме нашите фермери. Защото не е важно кой пръв ще предложи бъдещата платформа на страната за ОСП, важно е хората да знаят върху какво се дискутира и да изразят навреме своята позиция.

Пред Европейския съюз има много предизвикателства и ние като част от този съюз трябва да престанем да мислим само регионално, а да имаме и глобален поглед върху темите. Примерно, много добре звучи решението директните плащания да се дават за резултатност, но тогава ние в България доста ще се изпотим, защото нямаме изградена система и на практика няма как да доказваме тази резултатност.

Да вземем пример и със заинтересоваността по отношение на промените в климата. Според анкетите на Евробарометър българските фермери най-слабо се интересуват от този проблем, докато в останалите европейски държави това не е така и се работи активно за преодоляване на климатичните промени. Явно вътрешните ни проблеми дотолкова са ни захлупили, че някак си не можем да се измъкнем и да мислим в перспектива, а това трябва да направим, ако искаме да се подготвим за ОСП след 2020-а.

Какво може да посъветвате браншовите съюзи, за да изработят наистина адекватна българска позиция на фона на тези проблеми?

Да анализират досегашните политики и тяхното прилагане, да са активни в защитавнето на позицията на фермерите и да присъстват на предстоящите дебати.

Анализи за въздействието на подпомагането върху отделните сектори на този етап напълно липсват, а това е нещо, което трябваше да се направи отдавна било от администрацията, било да се възложи на външни фирми, както прави Еврокомисията.

Според мен не трябва да се ограничаваме само по темата дали ще има директни плащания или не и дали политиката за селските райони ще се отнася само за инвестиционните проекти, какъвто е досегашният интерес. ОСП е изключително богата и в прекия и в преносния смисъл политика, изключително всеобхватна и ние трябва да гледаме на нея като на такава.

Очаквам също така и държавните институции да проведат дискусии, подобни на подготвяните от нас, с останалите страни-членки, за да може информацията да достигне до повече хора. Ние от Института вярваме, че с тези 8 конференции, които подготвяме заедно с Копа и Коджека и ИнтелиАгро, ще допринесем за информираността на сектора по един високо експертен и професионален начин.

Какво подготвя Институът в областта на иновациите, защото и в това направление България сякаш остава след останалите европейски държави?

Да, свидетели сме как трета година по Програмата за развитие на селските райони не се отваря прием за иновациите, въпреки че те бяха сред приоритетите на България. Очаква се да има промени в индикативния график, затова не зная дали тази година ще се заложи прием.

Но това, което институтът подготвя, е иновативна интернет платформа, кочто ще събере на едно място учени, производители, иновативни IT- компании, така че те да обменят информация по отношение на иновативни проекти.

От своя страна ние ще ги свържем с Европейската мрежа за иновации и реално ако някой фермер се интересува от дадена тема, чрез тази платформа той би могъл да намери каквото му е нужно. Така ние ще работим по темата за иновативното брокерство.

Целта е и учените да имат възможност през нашата платформа да представят своите идеи, а и бизнесът да има достъп до нея, за да представя исканията си. Идеята ни е чрез тази платформа да се сформират и бъдещите оперативни групи, които ще действат по мярка 16.1, защото така обвързваш науката с бизнеса.

Подобни платформи отдавна действат успешно във всички държави, не е сложно, затова е време и ние да го направим. Целта е да се отсяват така наречените пазарни иновации, а не да въртим само научните разработки, без да се даде конкретно решение за бизнеса, който търси решения.

Сега никой не знае колко са компаниите, които предлагат иновационни продукти – било в млечното животновъдство, било в птицевъдството или пък в биотехнологиите. А такива има и не са малко. Ние ще ги открием или те нас, за да направим нещо полезно и добре работещо.

Другата тема, по която Институтът продължава активно да работи тази година, е създаването на групи и организации на производители, защото вярваме, че обединението е правилната посока за нашия агробизнес.

Осъзнаваме, че в условията на икономическа несигурност за фермерите е трудно да се съсредоточат и да отделят време и енергия по гореизброените теми. За нас също не е лесно. Но е важно да сверяваме часовниците си с хората извън страната и затова ще продължим да работим експертно, да наблюдаваме и споделяме чуждия опит и да взимаме най-доброто от него, да инициираме срещи и дискусии с единствената цел да постигнем едно по-добро, печелившо и конкурентоспособно българско селско стопанство. Искрено се надявам всичките браншове да се обединят около бъдещата си позиция за ОСП и това да бъде началото на обединението на всички български земеделски НПО - нещо, което от толкова години не успяваме да направим.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

България ще има ключова роля за ОСП след 2020 г.
19604

Последни материали
Виж
Дори сериозното свиване на търсенето няма да предотврати ръста на вноса
Реколтата от пшеница във Великобритания е минимална за 40 години
Индексът на Организацията за земеделие и прехрана е на максимум от юли 2014 година насам
Цените на храните в света се повишават вече 9 месеца поред
Много силно пострадаха животновъдите и производителите на цитрусови плодове
Поне 600 милиона долара са щетите от лошото време за фермерите в Тексас
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 2-5 март 2021 година
Втора седмица никой не търси хлебна пшеница на борсата
През 2020 година в стойностно изражение
Турция е увеличила производството на селскостопанска продукция с 20 на сто
Противно на всички очаквания и досегашни наблюдения
Меката зима подобри значително състоянието на есенниците в Русия
Свързани материали
Виж
Зелените/Европейски свободен алианс
Агросубсидиите в България, Чехия и Словакия отиват основно в олигархични структури
Предстоящо
На 25 февруари семинар за бъдещата ОСП с депутати от Европейския парламент
Животните са допустими за подпомагане само по тази схема за обвързана подкрепа
Залагат обвързана подкрепа за застрашени от изчезване породи крави в новата ОСП
Тематичната работна група
Предлага се възрастово ограничение за допустимите за подпомагане животни по обвързана подкрепа
През националния стратегически план ще се субсидира качеството и рекламата им
Залагат подпомагане за продукти с географски означения в новата ОСП
Комплекс от мерки за пчеларите са заложени в Стратегическия план за новата ОСП
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам