В последния си анализ, посветен на производството на плодове и зеленчуци в страната, експертите от Интелиагро правят интересни съпоставки с подпомагането през двата последни програмни периода, като се обощават данни от 2011 до 2013 година и от 2017 и 2019-а. Проучването дава представа за обема на производство спрямо търсенето на вътрешния пазар при следните 19 плодове и зеленчуци - ябълки, круши, череши, сливи, кайсии, праскови, дини, пъпеши, ягоди, малини, домати, краставици, патладжан, пипер, зеле, салати, лук, моркови, картофи. Основният извод, който се налага е, че при 16 от тези 19 стоки страната ни не може да задоволи вътрешното потребление, въпреки субсидирането по обвързаната подкрепа, което започна да се отпуска за бранша след 2014 г.
Целта на икономистите е да проследят начините на подпомагане в България и в държавите от ЕС и съседните балкански страни, които са и най-големите ни конкуренти в производството плодове и зеленчуци. При средна ставка по обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци в ЕС от 251 евро на хектар градинарите във Франция получават най-високата ставка от 782 евро/ха. Следва България - с 541 евро/ха, а най-ниската е Словакия – със 106 евро/ха.
Изводите са потресаващи и показват, че субсидиите, изплащани по обвързана подкрепа в България след 2014 година са в пъти повече от тези на някои от конкурентите. Затова се налага изводът, че субсидиите вече не са фактор в конкуренцията, защото за последните години обвързаното подпомагане по никакъв начин не е повлияло върху нарастване на реколтите, примерно от краставици, патладжани или пипер.
При 9 от изследваните култури има влошаване на степента на задоволяване вътрешното търсене с национално производство спрямо предходния програмен период. При четири култури се наблюдава подобрение.
Тези резултати означават, че производството не расте с темповете на вътрешния пазар. При някои култури като пипер, зеле, праскови, ябълки изобщо не се наблюдава увеличение на производството между двата програмни периода.
Странното е, че докато повечето държави-членки подкрепят силно ограничен брой култури (напр. Италия и Испания – само домати, Полша – домати и меки плодове), в България подпомагането се разпилява в пет направления - полски зеленчуци – 167 евро на хектар, зеленчуци за преработка 188 евро на хектар, плодове (екстензивно-традиционни) – 164 евро на ха, плодове (интензивно отглеждане) – 450 евро на ха и зеленчуци за преработка за масло – 80 евро на ха.
В същото време в Полша подкрепят само два вида плодове и зеленчуци - домати 551 евро на хектар и меки плодове – 181 евро на ха.
В сравнение с Унгария обаче ще видим, че в периода от 2014 до 2020 година по обвързаната подкрепа се отпускат годишно над 34,3 милиона евро, които се разпределят за над 1,8 милиона декара земя. Бюджетът за България е 41 милиона евро годишно, но, забележете - за 761 160 дка земя.
В същото време обаче основните плащания (базово + зелено) по директните плащания за България остават много под средните нива за ЕС. Срванено с Гърция ръдните производители са изключително неконкурентни – базовото и зеленото плащане достига 440 евро на хектар, докато в България градинарите взимат 150 евро на ха.
В периода 2014-2020 г. за сектор „плодове и зеленчуци“ се отделят по средно около 40 млн. евро на година обвързано с производството подпомагане, което през 2007-2011 г. не е било налично. Секторът се ползваше приоритетно и с финансиране на инвестиционни проекти по Програмата за развитие на селските райони.
Интелифреш се наложи като форум за градинарите
Според анализаторите основен проблем пред родното производство остава ниската производителност в стопанствата. Нетната добавена стойност на единица площ и на единица вложен труд свидетелства за технологичната изостаналост спрямо конкурентните държави – Полша, Гърция, да не говорим за Германия и Нидерландия.
В заключение икономистите от ИнтелиАгро дават и няколко препоръки, които да се надяваме, че ще бъдат възприети от администрацията при изработването на политиките през следващия програмен период.
Според експертите е крайно необходимо окрупняване на зеленчукопроизводството и значителни инвестиции в технологии, за да подобри конкурентоспособността.
В производството на плодове България изостава по отношение интензификацията особено спрямо съседните Румъния и Сърбия. За увеличаване на добавената стойност трябва да се залага повече на пресен пазар и по-малко на преработка.
Обвързаното подпомагане да се прецизира така, че общото подпомогане за дадена култура да не надхвърля равнището на подпомагане за същата култура в конкурентните на България държави.
Обвързаното подпомагане може да се прецизира още и по линията „пресен пазар – преработка“ или „интензивно – екстензивно“ отглеждане според нуждите.
Икономистите предлагат още да се създадат специални инвестиционни подмерки по ПРСР за плодове и зеленчуци с отделен бюджет. Спестените средства от прецизиране на обвързаното подпомагане и част от спестените средства от налагането на ефективен таван на директните плащания по Първи стълб да се насочат за финансирането въпросните мерки във Втори стълб (ПРСР).
Размерът и процентът на финансиране на проектите по ПРСР да бъдат обвързани с историята и размера на стопанствата, както и с финансовите им резултати, за да могат да бъдат финансирани по-голям брой стопанства и да се намали риска от „кухи“ проекти.
Приемът на проекти да бъде целогодишен.
Част от средствата по ПРСР да бъдат насочени за създаване на опитни полета и демонстрационни стопанства, които да интродуцират нови сортове и технологични разработки.
В бъдеще да се подкрепят с публични средства тези сортове и технологии, които са доказали пригодността си и положителен финансов резултат.
Да се използва натрупаното знание за районирането на културите – да не се подпомагат с публични средства насаждения, които се разполагат в райони с неблагоприятни агроклиматични условия за отглеждането им.
При създаването с публични средства на нови трайни насаждения в райони с риск от засушавания, градушки и др., инвестициите съответно в напояване, противоградна защита и пр. да бъдат задължителни.
Приоритетно да се финансират проекти, които оптимизират труда в стопанствата.
При одобрение на инвестиционни предложения да се взема предвид дали заложените сортове и технология отговарят на предвиждания канал за реализация – пресен пазар или преработка.
Възможност за интегрирани проекти – производство със сдружаване, скъсяване веригите на доставка и пр.
