Климатичните промени видимо промениха продължителността на сезоните в страната, като зимата все повече намалява за сметка на удължените лято и есен. Този извод прави агрономът Ромен Рачков по повод промените в развитието на селскостопанските култури, предизвикани от това своеобразно изместване на метеорологичните условия спрямо . Публикуваме част от изследването нса експерта, който е автор на климатека.бг и акцентира върху последиците, с които земеделските производители трябва да се приспособяват при отглеждането на културите.
Периодът на застудяване е широкообхватен и климатично значим — в голяма част от България мразовитите дни настъпват с поне една до две седмици закъснение. Това води до по-къси зими, по-дълъг безмразов период и по-дълъг вегетационен сезон за растенията. В голяма част от страната първите температури под нулата се изместват с 5–15 дни по-късно спрямо 80–90-те години на миналия век.
Районите, в които има най-голямо изместване напред във времето – с 10 до 15 дни са Черноморието (особено Северното) – най-забележимо забавяне, вероятно заради по-топлата вода в морето, а това задържа топлината; Тракийска низина – с удължен есенен сезон; Южна България (вкл. Хасковско и Кърджалийско). Умерено изместване (+5–10 дни) се наблюдава в Северна и Централна България – застудяването идва с около седмица по-късно, както и в Софийско поле и Предбалкана. Почти без промяна или по-ранно застудяване има във високопланинските райони (Рила, Пирин, Стара планина) – минимално изместване или стабилност на настъпването на отрицателни температури; в някои части на Западна България – вероятно заради локални микроклиматични ефекти, например високи полета с добри условия за инверсии и мъгли и съответно спадове на сутрешните температури..
Еволюционно културите в умерено-континетналния пояс приключват вегетацията си не благодарение на настъпващото застудяване, а поради намаляването на деня. При така наблюдаваната промяна типичните за България култури, каквито са пиперът и патладжанът, иначе развиващи се като многогодишни култури в центровете си на произход, ще продължат да плододават и така земеделецът има шанс за допълнителен добив и доходи. При растениевъдните култури, един по-дълъг вегетационен период означава възможност за засаждане и отглеждане на втора култура за зърно - традиционна за страната ни. Примерно след прибирането на пшеницата да се отгледа и сорго от сортове с къс вегетационен период – такъв къс вегетационен период е примерно 90 дена, това означава, че като приберем пшеницата през юли, ще можем да приберем сорго в началото на октомври.
Късните сортове лози ще могат да натрупат повече захарност в гроздето, което също означава по-висок доход. В този контекст, по-късното настъпване на първите есенни слани през последните години може да се разглежда като положителна тенденция.
Големият проблем обаче се оказва липсата на сняг. През последните три десетилетия до 2023 г. в България се наблюдава ясно изразена тенденция към затопляне. Средната зимна температура се е повишила с около 0,6 градуса по Целзий на сезонна база, а през последното десетилетие темпът на затопляне се е ускорил между два и три пъти. Това показва засилване на климатичните промени и все по-чести прояви на необичайно топло време през зимните месеци.
Наблюдава се и намаляване на дните със снежна покривка, както и на т.нар. ледени дни, когато температурите остават трайно под нулата. Студените периоди стават по-кратки и не достигат характерните за края на XX век минимални стойности.
Недостатъчните студени дни оказват осезаемо влияние върху селското стопанство. Много от културите, особено зимните житни зависят от определен брой дни с ниски температури, които спомагат за нормалното им развитие. Когато този период се съкращава или липсва, растенията не преминават през необходимата фаза на покой и закаляване, което ги прави по-уязвими към внезапни застудявания или пролетни слани. Метеорологичните анализи от 8-те станции в България до 2018 г. показват, че последният пролетен мраз настъпва по-рано през последните десетилетия. Това създава рискове за растенията при започнала вегетация, пролетните слани водят до измръзване и тотална загуба на реколтата. Тази пролет наблюдавахме точно това в редица райони на страната.
Въпреки това растенията притежават способността да се адаптират към ритмичните промени. Пшеницата, произхождаща от Месопотамия (днешен Ирак), е доказателство, че културите могат да се приспособят към по-топли и сухи условия — важно послание за бъдещето на земеделието у нас. Не е проблем приспособяването към промените, проблем са екстремните явления, които нямат ритмичност. Към тях нищо не може да се приложи, освен задължителното застраховане на посевите.
При всяко едно положение, едно сложно сеитбообращение с различни култури би било по-стабилно и устойчиво спрямо сегашната ни земеделска система, препоръчва експертът.
