Начало » Новини » Интервю
19.02.2019 г.

Самотният бегач в градинарството губи, сдружаването трябва да стане цел

Николай Вълканов, управител на InteliAgro:
Самотният бегач в градинарството губи, сдружаването трябва да стане цел

Снимка: Архив

На 22 февруари в хотел „Санкт Петербург“ в Пловдив ще се проведе втората международна конференция InteliFresh 2019 – От градината до щанда, организирана от InteliAgro, със съдействието на посолството на Кралство Нидерландия. Форумът съвпада по време със селскостопанското изложение АГРА 2019, като очакванията са отново да привлече интереса на стотици градинари, решени да инвестират в този така труден за условията на страната ни сектор.

Пред Синор.БГ управителят на InteliAgro Николай Вълканов представи намеренията на икономистите да възродят лидерските позиции на страната ни в производството на плодове, като прилагат опита на държави, които са в топ 10 на европейската и световна търговия.

 

Г-н Вълканов, на фона на огромния срив в производството на плодове и зеленчуци в България изглежда трудно постижимо страната да си върне позициите на лидер в градинарството в Европа. На какво се дължи оптимизмът ви в това отношение?

Съществува огромен потенциал за производството на плодове и зеленчуци в страната и причините за това според нас са две. Първата - защото през последните 4-5 години дори у нас се наблюдава ръст в това производство. И второ – защото има пазарни ниши, към които добре планираният бизнес би могло да се насочи.

Ръстът обаче се дължи основно на европодпомагането и което е още по-проблемно – инвестират само големите, но не и дребните предприемачи. Как според вас ще се промени това?

Наистина ръстът в производството беше стимулиран основно от европейските фондове. Но не трябва да забравяме, че когато става въпрос за инвестиране в селското стопанство, могат да станат и чудеса, но при условие, ако на фермера или на инвеститора му е посочен пазарът. Сега у нас обаче повечето инвестиции стават на стихиен принцип – или защото някой е чул от друг, че от дадена култура се печели, или защото има едни свободни пари, които решава ей така да насочи към земеделие.

За нас това е сериозен проблем, именно затова като икономисти решихме да потърсим чуждия опит. Знаете, че холандците от дълги години работят в сферата на производството и търговията с плодове и зеленчуци и са превърнали този бизнес в изкуство.

Чрез този тип форуми ние искаме да обърнем нагласата у българите, като ги направим по-подготвени. Или пък, ако вече имат някакво производство, да им покажем как да го ориентират по-добре към търсенето. Защото всеки пазар има своите изисквания. Това, което търси примерно италианска фабрика, преработваща череши, откъм сортов състав и размер на продукцията е едно, съвсем други са изискванията на търговските вериги. Трети тип са изискванията при износ на някакъв плод – било то за Холандия, Великобритания или в Швеция. И тези изисквания не са свързани с това какъв продукт предлагаме като сортов състав например. Това е едно надграждане на самата инвестиция по отношение на заготовката, на правилата за работа, на изискванията по стандартите за качество или за добрите практики в селското стопанство.

Чрез чуждия опит ние трябва да насочим интереса, така че всеки един производител сам да прецени къде се намира в момента, да бъде запознат с изискванията на тези пазари и да се съобрази с тях. Няма как да искам да стана космонавт, но вестибуларният ми апарат да не го позволява, нали? И така е с всяка дейност, с която искаме да се захванем.

Как холандците биха могли да помогнат на българските фермери?

Те предлагат познания и ноу-хау, градени върху столетен опит в областта на градинарството. Познанията им са в две посоки. Първата е как да материализираме обемите, които произвеждаме, в реален износ, защото Холандия е най-големият хъб в Европа за търговия с плодове и зеленчуци. Освен че са много добре профилирани и произвеждат изключително качествена продукция в няколко направления като ябълки, круши, ягоди и оранжерийни зеленчуци, те търгуват и с огромни обеми продукция от цял свят.

Другата важна котва е, че самото холандско правителство е много отворено към това да споделя опита си, да прилага една свободна търговия и да изнася ноу-хау. Затова по време на форума ще бъде представен холандският Център за насърчаване на вноса. Тази организация работи в Холандия основно с развиващи се държави и макар че България официално не попада в тази категория, но по отношение на износа на плодове и зеленчуци има какво да научим тях.

Затова за нас е важно да разберем на какви правила трябва да отговаряме, ако искаме да изнасяме в Холандия например. И всичко това ще бъде представено на 22 февруари по време на форума InteliFresh.

По време на миналогодишното издание на този форум имахме голям холандски изкупвач на череши. И неговата презентация беше една от най-интересните, защото директно отговори на въпросите на нашите фермери за това какво търсят със своето производство, по какъв начин да получат сертификатите, необходими за продажбата на този пазар и др. Именно затова и тази година вдигаме едно ниво нагоре нашите цели, като осигурим презентатор, който да обясни технически как се осъществява вносът в Холандия.

Холандците са известни със забележителната си форма на сдружаване. Ще има ли лектори и в това направление?

Това е втората много важна част от програмата. Поканили сме представители на една организация, обединяваща производители, търговци и маркетинг, чийто опит ще бъде изключително ценен. Както при реализацията на готовата продукция, така и при доставките на консумативи за самите фермери, участващи в тези сдружения, те улесняват значително работата на дребния бизнес. Освен това в Холандия немалко организации на производителите са станали и едни от най-големите търговци. Този опит също трябва да бъде споделен, за да може българският бизнес да осъзнае къде точно би могъл да се насочи.

Освен това в България има нови тенденции, които ни показват, че дори в поризводството на плодове трябва да се насочим към външните пазар, защото имаме свръхпроизводство. Миналата година това се видя с черешите, същото се очаква да се получи и със сливите. Или казано накратко, ако искаме да се развиваме добре в този бизнес, трябва да се фокусираме към износа.

В тази връзка световният пазар вече е доста променен и в топ 10 на големите износители на плодове са държави като Чили и Перу, които са го постигнали и без субсидии като в ЕС например. И в същото време тези латиноамерикански държави вече снабдяват половината свят с висококачествени плодове като череши, ядки, сливи, меки плодове и др. Чили е световен производител и експортьор на ядки и плодове.

Разбира се, единственият начин да търгуваш, е да имаш обеми. Именно затова и нашите производители трябва да се обединяват, колкото и това да не има харесва и да не се вписва в манталитета ни. Време да осъзнаят, че ако не се сдружават, просто ще отпаднат от много пазари. По-малките, които разчитат на директните продажби и това ги задоволява, те ще оцелеят, но малки и средни производители, които работят през прекупвачи, за тях е въпрос на време да изчезнат от бизнеса. Едно е да си самотен бегач, друго е – да сте десет.

Какъв беше интересът към форума миналата година?

Бяхме поканили хора от всички подсектори на селското стопанство – овощари, зеленчукопроизводители, картофопроизводители и др. Тази година очакваме силно присъствие – не само от страна на асоциациите и техните членове, но и от отделни предприемачи. Повечето ни участници са обикновени производители, които не членуват никъде.

Те търсят познанието, виждат ефекта от споделения чужд опит и правят стратегии как биха могли да се ориентират в дейността си през следващите години. Няма го вече филмът, в който аз си правя нещо и чакам някой да ми го купи. Фермерите трябва да са на ти с новостите, длъжни са да имат стандарта GLOBAL G.A.P., ако искат да продават в търговските вериги. Миналата година на форума говорихме за това и ето, че той вече е необходимост.

Дори не става въпрос дума за това дали можеш да си позволиш или дали го искаш – ако искаш да си на пазара, ти си длъжен да го направиш.

По тази линия ние имаме гост, който ще разясни изискванията за привеждането в съответствие с този стандарт. От тази година България одобри и държавна помощ, но там бюджетът е изключително малък и ще обхване много малко фермери. С помощ или не обаче, необходимостта от този стандарт е крайно потребна. И това се осъзнава от българските производители, които искат да се обучат.

Пак да ви върна към дребните производители. Освен фермерските пазари могат ли да разчитат на друг начин за лесен достъп до пазарите?

Тенденцията през последните години е да се насърчава производството на земеделска продукция, която не замърсява околната среда и пести природните ресурси. В този смисъл консумирането на местни храни, които са произведени до 100 километра от населеното място, все повече намират място на пазара. Свидетели сме на това, че кухни и фирми за кетъринг от София например за тях това вече е правило да се снабдяват от фермери в околността. Това е начин да насърчаваш малкия и средния бизнес около големите градове.

Да, фермерските пазари също имат значение, но не трябва да се гледа на тях като на панацея. Още повече, че у нас въпреки желанието, все нещо куца. Защо трябва част от пазара на Римската стена да бъде заделен за този пазар, след като това място не е толкова централно. Хората по света са го измислили – всяка събота или неделя се затваря една централна улица и там фермерите изнасят произведеното. И това не е само в Европа, но и в САЩ, колкото и невероятно да звучи. Такива фермерски пазари организират дори в центъра на Чикаго.

На форума ще представите и книгата InteliBook. Какво включва тя?

Това ще бъде третото й издание. Предишните две бяха фокусирани  не само за тенденциите на пазара, но и за бъдещите перспективи на сектора. Тази година съчетаваме събитието и списание, като го фокусираме изцяло върху сектор „Плодове и зеленчуци“. Списанието съдържа ценна аналитична информация, свързана с това какво се случва през последните години като площи и производство. Как се променя потреблението на хората, накъде отиват световните тенденции и др.

Ще дам един пример, който е показателен. За последните 10 години в световната търговия с плодове в топ 10 на продуктите нито един от тях не си е запазил лидерското място като потребление, което е много интересно. Това са силни и мощни процеси, които променят бизнес стратегиите на хората.

Кои плодове са търсени преди 10 години и кои сега?

През 2009 г. структурата на най-търсените плодове е била съвсем различна от сегашната. Сега на първо място са ядките, не са цитрусовите плодове, както е било преди. Второто място по потребление през миналата година са меките плодове – ягоди, малини, къпини, боровинки. Интересното е, че боровинките са най-търсеният сегмент в момента на пазара по отношение на ръста в износа.

В същото време традиционни за българския пазар плодове като череши, ябълки, сливи или круши изостават като обеми. При тях няма развитие, а стагнация в потребление. Целта ни е да покажем тези тенденции и да ги насочим към българските градинари.

С други думи, вместо череши, вие искате да насочите предприемачите към производството на боровинки, така ли?

С този форум ние поставяме началото - отваряме не само една врата, но и много други. Целта ни този форум в Пловдив да не остане едно спорадично събитие, което само да възбуди интереса, но и да го доразвием.

Затова през тази година възнамеряваме да задълбочим темата, подготвяйки специална среща с холандски експерти, които да запознаят българските фермери с производството на култивирани боровинки. Холандците са номер едно в производството на разсад за тази култури, притежават и ноу-хау за отглеждането й. Планираме да организираме обмяна на опит и с фермери от Сърбия, където много добре се сдружават за отглеждането на тази култура. Там са намерили интересен пазарен прозорец, който бихме могли да използваме и ние от България. На хората, които се интересуват от този нов бизнес, искаме допълнително да им предоставим всичките знания и контакти, които, които са натрупани до момента, изследвайки този бизнес.

Втората изненада, която предвиждаме за земеделските производители тази година, засега ще я оставя като тайна. Става въпрос за диферсифициране на производството на един от големите производители в страната – целта е да не се фокусираме толкова върху череши или сливи, а да отговорим на изискванията на други сегменти като ядките например, където отчитаме ръстове. Целта е да обезпечим с ценна информация фермерите в период, когато диверсификацията на бизнеса ще стане потребност.

Като казвате ядки, едва ли са орехите, където заради орязването на евросубсидиите ще имаме срив?

За жалост около 30-35% от площите с орехи не бяха засадени с цел развитие на този бизнес, затова и при тях се очаква спад. Но нашите наблюдения сочат, че има потенциал за отглеждане на друг вид ядки, въпрос на индивидуални решения.

Това, което обаче ще се опитаме да направим с експертната си помощ ,е за първи път да поставим пазарната организация (и сдружаването) на първо място и след това създаването на насажденията. Когато подготвим ясната структура на отношенията между фермерите, тогава и нещата ще потръгнат. Но за целта е нужна упорита работа и общи цели, които трябва да бъдат спазвани от всички в групата или организацията на производителите.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Самотният бегач в градинарството губи, сдружаването трябва да стане цел
16447

Последни материали
Виж
Пратката от над 20 тона ще бъде върната на изпращача или унищожена
Босна и Херцеговина спря внос на орехи от Румъния с високо ниво на афлатоксин B1
Нивото на масленост в суровото вещество е доста под изискванията за износ
Търговците в Украйна недоволстват от качеството на рапицата
Заради силната суша в края на юни и началото на юли
Понижиха прогнозата си за реколтата от пшеница в ЕС с над 2 милиона тона
Горски инспектори задържаха незаконно отрязания товар
В Сливенско вече крадат дървесината с тирове
С цел предотвратяване на разпространението на АЧС
БАБХ забрани продажбата на свинско и продукти от него на фермерските пазари
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 16-19 юли 2019 година
Хлебната пшеница на борсата поскъпна средно с 30 лева на тон
Свързани материали
Виж
Във фокуса на InteliFresh 2019 – От градината до щанда на 22 февруари 2019 в Пловдив
Има ли шанс боровинките да се превърнат в „синьото“ злато за България
В рамките на Агра
InteliFresh 2019 – От градината до щанда
Предстоящо
Най-големите търговци търсят път към производителите на плодове и зеленчуци на форума InteliFresh
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам