За 13 години средните доходи на българина са се повишили толкова, че за една година той може да си купи 3 557 хляба, докато през 2001 г. заплатата му е стигала за 1 897 хляба.
Данните са на Националния статистически институт, който прави сравнение на покупателната способност на домакинствата в периода от 2001-а до 2013 г.
При проучването са сравнени цените на 20 основни хранителни стоки спрямо средните доходи на едно домакинство. Резултатите сочат, че през 2001 г. българинът е можел да си купи почти два пъти по-малко ориз, картофи или домати, отколкото с доходите си през миналата година.
Като знаем, че цените на хранителните стоки в страната се доближиха до европейските, но доходите останаха далеч по-ниски, лесно е да прогнозираме, че спрямо европейците сме далеч назад по възможности за покупка на храна със средната си заплата.
Преди 13 години един човек от домакинство е разчитал на 1 207 килограма ориз, 2 251 кг картофи и 1 600 кг домати, докато през миналата година тези количества са съответно 2 048 кг, 4 877 кг. и 3 072 кг.
При сиренето обаче съотношението е доста по-различно. През 2001 г. в рамките на една година потребителят е можел да си купи 384 кг сирене, докато през миналата година доходите му позволяват да купи 820 кг.
Преди 13 години средно за година сме купували по 205 кг. свинско месо, докато за 2013 г. със заплатите сме си позволявали 608 килограма.
Почти тройно повече са нараснали възможностите ни за покупка и на пилета. С доходите през 2001 г. в хладилника сме слагали 366 кг птиче месо, докато през миналата година тези количества достигат 986 кг.
Интерес представляват и данните за разходите, които едно домакинство е правело за храна през 2001 г. и през 2013 г. Преди 13 години един човек от семейство за година е харчел по 1 595 лв. за продукти, докато през 2013 г. разходите нарастват на 3 512 лв.
Като процент от разходите обаче парите за храна намаляват. През 2011 г. те са съставлявали 44%, докато през миналата година разходите за храна са паднали на 33%.
