Ако Холандия, чиято територия е далеч по-малка и далеч по на север от България, днес е сред лидерите в производството и търговията плодове и зеленчуци, това до голяма степен се дължи на политиките в подкрепа на експорта и организираността на фермерите, чиито кооперативи имат огромна роля в развитието на земеделието. Именно затова и съветникът по земеделските въпроси към посолството на кралство Нидерландия в България Ари Фелдхаузен, когато дошла в страната ни, останала изключително изненадана от факта, че ние внасяме повече, отколкото изнасяме и по този начин не допринасяме за изхранването на планетата. Именно затова и по време на втория форум InteliFresh 2019, организиран в края на миналата седмица в Пловдив, холандката се е обърнала към българските фермери с въпроса защо не увеличат износа си. Въпреки че, че ако трябва да сме точни, този въпрос по-скоро би трябвало да се отнесе към родните управници.
Форумът се организира от ИнтелиАгро със съдействието на холандското правителство, като целта е българските градинари да почерпят от опита на европейските си колеги, за да променят тенденциите в производството на плодове и зеленчуци.
Пред фермерите представители на три от големите търговски вериги в страната са отчели невероятен ръст в продажбите на български плодове и зеленчуци през 2018 г., като при някои стоки той е достигнал и 50%, съобщи сайтът Агропловдив.
„Българинът иска българска продукция и дори забелязвам, че той вече не се съсредоточва в цената, така както правеше преди“, е отбелязъл Веселин Спасов от „Кауфланд“. Подобно становище изразил и Георги Гърневски от „Метро“, но според него „за клиентите на първо място е качеството на стоката и на второ – предпочитанието тя да е българска“. Стоян Тачев от „Билла“ е установил, че родният потребител вече се е ориентирал към по-здравословни храните, за които иска да знае кой и как ги е произвел.
Търговските вериги вече нямат прекалени изисквания към доставчиците на плодове и зеленчуци, но „следят самото производство на полето и особено прилагането на растителнозащитните практики“. Количеството и съставът на доставките се определят с година напред.
От Метро посочиха, че имат договори със стопанства с площ от 2 дка до 3 хил. дка. Като парадокс прозвучаха думите на Георги Гърневски, че хипермаркетът е експортирал миналата година към Великобритания розов домат с изключително качество, произведен в най-малката ферма от 2 декара.
Основно изискване да продават в търговските вериги и да изнасят на външни пазари за фермерите е получат сертификата GlobalG.A.P. Относно експорта, търговците посъветваха градинарите най-напред да се докажат на българския пазар с качеството на продукцията си и едва тогава да питат за износ.
На въпроса на Димитър Рачев от Съюза на дунавски овощари дали веригите няма да организират повече пунктове за изкупуване на продукцията, вместо да изискват от доставчиците да изминават стотици километри до логистичните им центрове, отговорът на Билла и Кауфланд бе отрицателен. Причината е, че именно в логистичните си бази те разполагат с възможности за окачествяване на стоката. От Метро пък споделиха намерението си да бъдат по-гъвкави.
По време на форума Николай Вълканов (управител на ИнтелиАгро) обърна внимание на факта, че към 2025 г. родените след 1980 г. ще представляват 55% от населението на Земята. „За поколението след 1980 г. е характерна по-голяма загриженост за здравето и за околната среда - те харчат повече, работят много, често се хранят навън“, изброи Вълканов и добави, че производителите трябва да съобразят поведението си с тези изисквания.
