Поредно изследване на Асоциация „Активни потребители“ показва, при 70% от кашкавала, който се продава на пазара, или при 7 от всеки 10 марки, сухото вещество е по-малко от стойността, залегнала в българския държавен стандарт (БДС). Според него това вещество трябва да бъде 56 процента, но анализите показват силно отклонение.
През 2016 година млекопреработвателните предприятия в страната са внесли и преработили поне 12 000 тона палмово олио, според анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. Всичко това сме изяли под формата на сирене, кисело мляко, кашкавал, банички и др., посочват от асоциацията.
Стойностите от изпитването са представени в таблицата. Няма да коментираме резултатите за всеки продукт поотделно, а ще опишем в обобщен вид основните от тях. За отправна точка ще ползваме изискванията на действащия БДС 14 2010 за кашкавал, въпреки че не е задължителен
Проучването показва, че при 60% от изследваните кашкавали има проблеми с етикетирането. Нещо повече, там където има декларирани стойности за белтък, мазнини и въглехидрати, те не са верни. Сумарно 73% от задължителната хранителна информация върху етикетите на кашкавала отсъства или е неточна!
Съдържанието на мазнини според БДС трябва да е не по-малко от 45% от сухото вещество. При 40 на сто от търговските марки стойностите са по-ниски от изискваното в стандарта.
Съдържанието на въглехидрати не е стандартизирано в БДС. Опитът показва, че в напълно зрял кашкавал не трябва да има повече от 1,5% въглехидрати. При половината (5 от 10) от изследваните търговски марки то е по-високо. Високите стойности са също индикация за възможно добавяне на нишесте или друг полизахарид.
Степента на зрялост е ключов показател за качеството на кашкавала. Съгласно БДС тя не може да е по-малка от 20%. По този показател 8 от 10 марки не удовлетворяват изискването на стандарта! Нещо повече, останалите 2 марки са откровени имитации – единият от продуктите е сглобен от немлечни мазнини и сухо мляко. В друга марка пък вероятно са добавяни повече суроватъчен протеин и нишесте.
Влагането на немлечни мазнини в продукт наречен "кашкавал" е строго забранено. През последните години тестовете на Активни потребители няколко пъти регистрираха подобни имитации на “млечни” продукти. Такива продукти откри и Агенцията по храните, макар че сме далеч от решаване на уравнението къде са отишли всичките 12 000 това внесени палмови масла през миналата година. Ясно е, че има мандри, които си позволяват грубо подправяне на млечни продукти. В сегашният тест при 2 от 10 марки се установява, че млечните мазнини са заместени от хидрогенирани растителни такива.
Как се прави евтин кашкавал?
1. Добавянето на немлечна мазнина е класическа имитация (фалшификация). Тя въпреки активния обществен дебат продължава да е актуална.
2. При половината от тестваните марки се установява по-високо от очакваното количество въглехидрати. Причина за това може да е непълното зреене на продуктите, при което остават неразградени количества лактоза. Със същата степен на вероятност това може да се дължи на добавяне на нишесте или друг полизахарид, които се използват като пълнеж и за задържане на повече вода.
3. Влагане на сухо мляко, млечен/суроватъчен белтък вместо сурово прясно мляко. Използването на подобни по-евтини суровини смъква цената на крайния продукт, а също така позволява производство на “кашкавал” без на практика мандрата да има достъп до сурово мляко. Анализът на резултатите показва с голяма степен на достоверност, че най-малко при 3 търговски марки е използван този метод. При последните 2 добавения белтък/суроватка е комбиниран с използването на хидрогенирани растителни мазнини. На практика такива “композитни” храни нямат нищо общо с кашкавала.
4. Ниската степен на зреене е “най-безобидното” отклонение в качеството позволяващо редуциране на разходите на производителите.
Рискове за потребителите
Целта на установените и предполагаемите фалшификации на тестваните продукти определено е икономическа – сваляне на цената. Последствията обаче са свързани с нараснали рискове за здравето на потребителите.
1. Влаганите хидрогенирани мазнини съдържат висок процент наситени трансмастни киселини. Те увеличават рисковете от сърдечносъдови и онкологични болести. Нека напомним, че в много страни по-света допълнителното влагане на подобни мазнини в храните е забранено. В България тази порочна практика е разрешена стига това да е ясно обозначено на етикетите, продуктите да не се наричат “кашкавал” и да са изложени в магазините на отделни витрини за имитиращи храни. При откритите от нас 2 такива марки и трите условия не са изпълнени!
2. Добавянето на заместители като нишесте, сухо мляко, млечен/суроватъчен белтък и разбира се повече вода, изменят химическия състав и микробната популация на продуктите. В такива имитиращи храни се измерват по-високи нива на токсични съединения и се развиват нежелателни, често патогенни бактерии. Всичко това води до повишен риск за здравето на потребителите. Нека напомним, че според Световната здравна организация консумацията на подобни преработени продукти е желателно да бъде силно ограничено заради вредните последици върху хората.
3. Ниската степен на зреене допълнително повишава риска от наличието в крайния продукт на патогенни бактерии. Непълното разграждане на млечния протеин, което всъщност е последствие от прибързаното зреене, също е проблем. Много хора могат да изпитат храносмилателен дискомфорт и дори алергии.
