За десетте години членство на България в Европейския съюз делът на млечния сектор в брутния вътрешене продукт на страната е паднал от 16% през 2006 на 8,8% през 2016 г. Причина е осезаемият спад в производството на мляко. През 2015 г. продължава тенденцията на намаление наи говедовъдните стопанства, които спрямо 2015 г. са спаднали с цели 27%, или с 12 225. Този срив се усеща особено при стопанства под 20 животни, които при сегашната конюнктура не са устойчиви. Това се посочва в годишвия анализ за състоянието на млечния сектор в страната, подготвено от Центъра за икономически анализи в селското стопанство (САРА).
Овцевъдството също страда от силно намаляване на стадата. По данни на агростатистиката на агроведомството през 2015 г. овцефермите са намалели с 9 119, ил 19,6%. В сравнение с година по-рано темпът на намаление се забавя.
Настъпилата от средата на 2014 година криза в сектора, довела до значителен спад в изкупните цени на млякото, показва, че най-уязвими са стопанствата между 10 и 100 крави, неинтегрирани по веригата, които имат високи производствени и постоянни разходи, действат на пазар с ограничени потребителски възможности и институционални неизвестности.
Въпреки предприетите от Европейската комисия мерки в защита на сектора тази подкрепа не е осезателна за българските фермери.
Малко над 1 милион тона мляко се очаква да бъдат извадени от пазара за целия ЕС. Досега за България са отпуснати и разплатени едва 11 167 хил. лева за директно подпомагане по три схеми.
Според експертите икономическата и пазарна обстановка в страната ще продължи негативния тренд в развитието, така че малките стопанства ще продължат да фалират. Последните данни показват, че в страната действат около 250 хил. малки стопанства.
Около 50% от млякото в страната се декларира като изкупено и преработено в мандрите. Този нисък процент отново повдига въпроса със сивия сектор.
Всичко това предполага продължаващо увеличение на вноса на суровини, което е най-големият бич за родните животновъди.
Производството на краве мляко в страната е паднало на критични равнища, близки до 1,1 млн.т., като очакванията са за съвсем слабо увеличаване, особено от 2017 година нататък.
Проблемът е с колко ще може да се вдигне производството, защото при запазване на сегашната ситуация и без сериозни промени в пазарната организация трудно може да се надяваме на оптимистичен сценарий, заключават икономистите.
Ситуацията с животновъдството рефлектира и върху млекопреработвателната промишленост, където първите четири фирми по оборот са собственост на чуждестранни компании (Обединена млечна компания АД, Трибул ЕАД, Меггле България ЕООД и Шрайбер Фуудс България ЕООД).
Тези компании представляват над 26% от обема на продажбите в страната.
Челната им позиция е обусловена и от факта, че фирмите-майки имат добро представяне в региона и съдействат за износ на продукцията в съседни държави.
Общо 25-те компании в класацията представляват 66% от стойността на произвежданата продукция в сектора, припомнят от САРА. Те наблюгат и на друга новопоявила се тенденция - фирмите да специализират заводите си за определен вид продукти. В бюлетините на министерството на земеделието се сочи, че само 49 производители произвеждат пакетирани млека, а само 23 производители произвеждат сметана. Масово произвежданите продукти са краве сирене (182 преработватели) и заквасено мляко подсладено и неподсладено от различните видове млека (109 преработватели).
В резултат на ситуацията на общия пазар в Европейския съюза и на увеличеното предлагане и ограничен износ към Русия, вносът на млечни продукти в страната расте. Значим ръст има при киселите млека.
Ръстът при кашкавала за периода 2013 – 2015 година е почти 30%, като се очаква задържане на тези нива и леко увеличение в следващите години.
Отчита се спад и в износа, като след 2017 година годишно страната ще падне доста под 16 хиляди тона. По прогнози до 2020 г. износът на сирене ще се задържи на 14 хиляди тона.
