Ако се питате защо темата за директните продажби толкова рядко присъства в практиката на родните животновъди, попитайте авторите на Наредба 26, които за първи път я сътвориха още през 2010 г. За шест години по нея са направени поне три промени, а жалкият резултат от нормотворчеството е, че са регистрирани едва 40-на животновъди и само те произвеждат сирене, кашкавал или ръчно произведени колбаси във фермите.
Останалите одобрени ферми по наредбата са пчелари или производители на яйца, за които няма пречки скоростно да получат нужното им разрешение, затова и общата статистика успокоява чиновника - до момента директни продажби от фермите могат да извършват над хиляда стопанства в страната.
Колкото до животновъдите обаче, те отдавна са наясно, че под диктовката на мандрите изискванията за преработка на суровото мляко бяха завишени в пъти, затова и регистрацията по тази наредба за тях е невъзможна.
Пред Синор.БГ производители от различни региони в страната се оплакват как още през декември 2015 г. са подали заявления за одобрение по тази наредба, но до този момент дори не са взети проби за млякото, което напълно блокира инвестиционните им намерения. За последните две години фалитите в бранша са неизбежна реалност и това важи не само за България. Проблемът е, че подгонени от диктата на големите мандри, голяма част от семейните ферми са на път напълно да загърбят желанията за печеливш бизнес.
В същото време за пореден път ще дадем пример със съседна Румъния, където за шест години са създадени десетки хиляди малки стопанства, които продават свободно продукцията си по пазарите и печелят от това.
На този фон нашите 40 регистрирани животновъди видимо трябва да се титуловат като щастливите овчарчета на Наредба 26, защото ако не бяха получили подкрепа и от други европейски държави техният брой щеше да бъде напълно символичен.
Една от тези програми „За Балкана и хората“ е подкрепена от швейцарското правителство и по нея финансово вече са подпомогнати над десетина малки стопанства в Стара планина. Особено необходима за фермерите се оказва консултантската подкрепа, защото без детайлно познаване на нормативните капани стопаните трудно можеха сами да пробият бетонната стена на изискванията по тази наредба.
Дори току-що приключилите 27 изложения в подкрепа на българското, които министерството на земеделието организира в цялата страна, за да покаже съпричастност към проблема, демонстрираха огромен дефицит от преработватели на млечни или месни продукти. Преобладаваха производителите на пресни плодове и зеленчуци и пчеларите.
Не трябва да забравяме обаче и големия плюс на фермерските пазари, защото чрез тях потребителите започнаха да се осъзнават и да търсят качествените български продукти.
Ще попитате защо толкова сме се вторачили в тази Наредба 26. Отговорът е твърде прозаичен – защото на фона на залязващия малък и среден бизнес в страната само чрез подобна система останалият без доходи и работа българин би могъл да развие бизнес, подходящ за семейството му.
За да не сме голословни, ще дадем пример с фермата на семейство Кулови от карловското село Васил Левски, които за една година след одобрението на директните продажби от фермата са постигнали финансова независимост, за която не са и мечтали през последните години.
Потомствен каракачанин, Кольо Кулов се занимава с животновъдство от дете. През 2000 г. започва самостоятелен бизнес само с 4 биволи. Днес стопанството му наброява няколко стада от 130 биволи, 500 каракачански овце, 200 месодайни крави, 70 млечни, а от една година има и ново стадо с кози.
До миналата година Кулов изцяло е предавал на мандри и изкупвачи биволското и овче мляко. Въпреки големите стада приходите от тези продажби са стигали само да изхранва животните и да получава минимален приход, недостатъчен да инвестира в модернизация.
Ситуацията коренно се променя от есента на миналата година, когато с помощта на Фондация „Биоселена“, които са сред основните консултанти по проекта „За Балкана и хората“, Кулови правят малка инсталация за производство на сирене и кисело мляко, което продават директно от фермата. Разкриват и магазинче в Пловдив. Така от дневната преработка на 300 литра мляко, какъвто е капацитетът на мандричката, те напълно премахват посредниците по веригата и продават продукти с принадена стойност, водеща до съществено увеличение на приходите.
Икономическата ефективност от скъсяването на дистанцията между производител и потребител е безспорна и това личи от анализа на експертите на „Биоселена“, представен по време на откритите врати, проведени преди ден във фермата на Кулови.
Според този анализ за периода от първи септември 2015 г. до 31 август на 2016 г. стопаните са получили 21 318 литра биволско и 6 697 л овче мляко. Ако не го бяха преработили, а продали на мандрите, приходите им щяха да бъдат ощоло 40 хил. лева. С новата мандричка обаче те правят овче и биволско кисело мляко и сирене, от чиято продажба те получават 72 хиляди лева плюс още 14 хиляди лева от продажбата на останалото мляко. Приспадайки разходите си, които в рамките на годината се изчисляват на 30 хиляди лева, за стопаните остават 55 хиляди лева, което е съществен доход за едно семейство.
Или ако обобщим, за една година семейната ферма увеличава приходите си с цели 36,7 процента, което ще им позволи скоростно да покрият разходите си по изграждането на мандричката. И което е още по-важно – да разширят бизнеса си.
Другият голям плюс на проекта „За Балкана и хората“ е и фактът, че голяма част от инвестицията за покупка на 
пастьоризатора, ваните и хладилните помещения се покриват финансово от швейцарското правителство, като разходите на Кулови съставляват около 30 на сто от стойността на проекта.
„Всичко това е подходяща основа за бизнес, затова и примерът с Кулови ясно показва, че ако по селската програма имаше заделен малък бюджет за проекти до 50 хиляди лева, това щеше да отприщи инициативността и да насърчи малкия бизнес“, коментира пред Синор.БГ Стоилко Апостолов, директор на „Биоселена“.
Проектът „За Балкана и хората“ е позволил и на голяма част от животновъдите да посетят подобни ферми в Швейцария за обмяна на опит. Близо 98% от животновъдството там се държи от малкия бизнес, което показва, че бъдещето наистина е на семейните ферми, посочи Кольо Кулов.
Въпреки че неговото стопанство спада към големите, Кулов посочва, че навсякъде в Европа този сектор се държи основно от дребния бизнес, като дори в Германия основната част от фермите притежават между 30 и 50 крави.
Общото мнение на животновъдите от региона е, че браншът продължава да бъде държан „под вода“, затова и голяма част от стопанствата са в сивия сектор. Вярно е, че сегашното управление на министерството на земеделието се опитва да промени статуквото, но според стопаните докато ферми като тази на Кулови са само „бели лястовички“ на общия сив фон, секторът не би могъл да се реформира.
Екатерина Стоилова
