Борбата с плевелите може да се води с различни подходи. Важно при разработване на стратегия за контрол на плевелите е да се разработи план за борба с плевелите възможно най-ефективно на ниска цена. Тоест проблемът с плевелите не трябва да се счита като такъв за отделната култура, а като задача за цялото стопанство. Поради това мерки да се вземат в подходящия момент, когато ще бъдат най-ефективни и /или евтини.
Борбата с плевелите може да се осъществи по чрез плевене или чрез препарати за разстителна защита. Имайки предвид цената на хербицидите, в повечето случаи се препоръчва преди всичко борба с механични средства или по време на отглеждане на прешественика на картофите.
Основните плевели при картофите са:
- Едногодишни едно-семеделни (напр. Echinochloa crus-galli, Poa annua)
- Многогодишни едно-семеделни (напр. Agropyron repens)
- Едногодишни дву-семеделни (напр. Matricaria chamonilla, Sonchus oleraceus/ asper, Galeopsis tetrahit, Sinapsis arvensis, Urtica urens, Senecio vulgaris, Polygonum persicaria, Chenopodium spp, Polygonum convolvulus, Solanum nigrum)
- Многогодишни дву-семеделни (напр. Cirsium arvense, Sonchus arvensis, Convolculus arvensis, Epilobium palustre)
- други, непр. Carex spp., с които борбата се води трудно.
Първата стъпка трябва да е да се узнае какви проблеми относно плевелите се очакват в периода на отглеждане на картофите и вероятната им степен на развитие. Познаването на врага е половин спечелена битка.
Борбата с предимно многогодишни плевели показва, че мероприятията трябва да се провеждат по време на отглеждане на културата предшственик, ако е възможно например в житни или затревени площи. В терени с такива растения може да се приложат лесно множество евтини хербициди, които да обхванат голяма група плевели. Прилагането на глифозат /Раундъп/ е добре позната мярка преди жътвата на житни култури /прилага се поне седем дни преди прибиране на реколтата/, както и унищожаването на пасищата преди да бъдат изорани.
Борбата с главно едногодишни едно- и две-семеделни плевели, израстващи след засаждане на картофите, като цяло не би трябвало да създава проблеми.
При по-тежки глинести почви се използва комбинация от окопаване и прилагане на хербициди /напр. Зенкор/ и това води до 70 – 80% успеваемост в борбата с плевелите. Това също показва, че останалите след третирането плевели трябва да се преодоляват чрез:
- бързо-израстващи картофени посеви /покриване на почвата, а също и на плевелите/;
- ръчно третиране /плевене/отскубване/, въпреки че по този начин може да се навреди на развитието на картофите, защото корените на картофите могат да бъдат повредени;
- химически контрол чрез пръскане под листата, така че да се третират само плевелите в самата бразда /в този случай, плевелите трябва да са малки и картофите не трябва да абсорбират хербицида/.
При песъчливи почви се води борба с плевели от съвсем друг спектър и прилагането на химичен контрол с т. нар. почвени хербициди /напр. Sencor/ е по-трудно, тъй като химичните вещества лесно се просмукват в почвата и могат да ограничат нормалната зона на растеж на корените на картофите /наблюдава се пожълтяване на листата на картофите/. В този случай, по-специално при едногодишни плевели се препоръчва механична борба, а химичните препарати да са допълнителна крайна мярка.
Механичният контрол чрез окопаване на картофите има положителен страничен ефект в борбата с Rhizoctonia solani.
Материала е предоставен от Агрико България.
