В края на септември Съюзът по хранителна промишленост организира семинар за иновациите в хранително-вкусовата промишленост. Наред с лекциите по новото законодателство важна част от обучението бяха въпросите и отговорите, поставяни от участниците. Синор.БГ публикува някои от темите, представени в последния брой на бюлетина на браншовия съюз по хранителна промишленост.
Първият въпрос е свързан с това дали е разрешено замразените картофи да се обработват с фосфати. Според законодателството е възможно определен процент фосфати да се използват при производството на изпържени, замразени и дълбоко замразени картофи.
На въпроса обаче дали е възможно ферментирал червен ориз да се използва като оцветител в колбаси и други месни продукти, отговорът е отрицателен, тъй като този ориз не фигурира в списъка на европейския регламент, от 2008 г., който одобрява тези оцветители.
На въпрос дали извлек (екстракт) от растението стевия може да се обозначи като естествена добавка към храните, отговорът е отрицателен, като се уточнява, че стевията е хранителна съставка, която се използва в производството на някои храни.
На въпрос към коя група храни спада бозата, експертите отговарят, че тя се причислява към безалкохолните напитки и това трябва да е отразено върху етикета.
Хранителните добавки и натуралните минерални води са единствените храни, които са освободени от изискването върху етикета да бъде обозначена тяхната хранителна стойност.
На въпрос как се обозначава хранителната стойност на салатите, сандвичите, тортите и др., които спадат към така наречените композитни храни, отговорът е, че тази стойност може да бъде определена според изискванията, посочени в параграф 4 на европейския регламент 1169 от 2011 г.
Какво означава „влакнини” в храните – това са въглехидратни полимери, които не подлежат на смилане или разграждане от тънките черва на човек и оказват благоприятно физиологично действие, сочи отговорът.
Допуска ли се при изписването на хранителната стойност на продукта да се изпусне информацията за съдържанието на насителин мастни киселини и сол. Отговорът е не, защото според еврорегламента от 2011 г. върху етикета задължително трябва да има процентно съдържание освен на мастни киселини и сол още на въглехидрати, захар, мазнини и белтък.
Когато енергийната стойност на съставките е минимална, съдържанието не се описва, но има данни, че тази стойност е нискоенергийна.
На въпроса дали има преходен срок за продажбата на храни, чиито етикети не са променени, но са произведени преди 13 декември 2016 г., отговорът е, че тези храни ще се продават в магазинната мрежа до изчерпване на партидите.
