Начало » Новини » Интервю
06.12.2016 г.

Нови възможности за науката в млечния сектор

Проф. Ангел Ангелов, преподавател на катедра „Биотехнология“ при Университета по хранителни технологии:
Нови възможности за науката в млечния сектор

Професор Ангелов е вдясно Снимка: Мляко+

Темата за партньорството между бизнеса и науката набира сила и ако досега всичко е било само на теория, през последните две години представителите на агросектора все повече търсят общи проекти с научните институти. По предложение на списание "Мляко+" Синор.БГ публикува за нашите читатели интервю с проф. Ангел Ангелов, преподавател на катедра „Биотехнология“ при Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Професор Ангел Ангелов е преподавател в катедра „Биотехнологии“ при Университета по хранителни технологии. Участва в Съвета за интелигентен растеж към Министерския съвет  и е национален делегат в програмен комитет  “Предизвикателства пред европейската биоикономика: продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, мореплавателски, морски и вътрешноводни изследвания” на Хоризонт 2020 -  Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации.

Проф. Ангелов, биотехнологиите все повече навлизат в хранителната индустрия. Каква е тенденцията и мястото им в млекопреработвателния бранш приложението на научната дейност в хранителната индустрия?

Биотехнологични методи и биопродукти се прилагат широко и отдавна в редица отрасли на хранителната индустрия. Редица мултинационални компании имат производствени мощности за производство единствено на биопродукти, които се използват като добавки в храни и фуражи,  стартерни култури и др. На база на биотехнологиите са разработени и разнообразни методи за контрол на качеството и безопасността на продуктите. Специално в млекопреработвателната промишленост най-голям интерес се проявява към стартерните култури, които започват да се получават  като биотехнологичен продукт още в средата на миналия век.

В момента се предлагат огромен брой лиофилно сушени продукти, които могат да бъдат съставени само от един щам млечно кисели бактерии, но по-често се предлагат смесени култури с няколко различни щама. Разбира се за различните млечни продукти се прилагат различни комбинации от щамове, но основната цел при използването им е провеждане на целенасочен ферментационен процес, при които се постигат постоянни качествени показатели, оформящи органолептичните характеристики  (вкус, аромат, консистенция и др.) и гарантиращи безопасността на продукта.

Кои са съвместните програми, по които науката и фирмите от млечния сектор могат да си сътрудничат?

След  2014 г. започна изпълнение на няколко Оперативни програми, по които могат да се подават предложения за финансиране от фирмите от млечния сектор. Научно сътрудничество между бизнеса и университетите може да се осъществи, чрез финансиране на съвместни проекти по следните програми:  ОП "Иновации и конкурентоспособност", ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" и отчасти от Програмата за развитие на селските райони. Наскоро завърши и поредната сесия за набиране на предложения за финансиране на Иновационния фонд, който се администрира от ИАНМСП. Друга възможност са научните проекти финансирани от фонд „Научни изследвания“ към МОН. Както виждате, на национално ниво са предоставени възможности за съвместни научна дейност и аз съм убеден, че те се използват успешно. Пример в подкрепа на това становище е, че само по една програма на ОП "Иновации и конкурентоспособност", която бе обявена в началото на тази година, бяха подадени над 900 предложения от стартиращи иновативни предприятия.

Друга възможност е програмата Хоризонт 2020, която се финансира от Европейския съюз.  В тази програма има специално предложение за участие на малки и средни  предприятия, които искат да разработват и внедряват иновации в областта на хранителната индустрия.

От кои иновативни разработки днес могат да се възползват млекопреработвателните предприятия?

Актуално направление в разработването на нови хранителни продукти е заместването на синтетичните добавки с натурални. В тази връзка усилено се работи върху разработване на стартерни култури, които имат биопротекторно (биоконсревиращо) действие. Известно, че някой щамовете млечно кисели бактерии продуцират бактериоицини, които ограничават растежа на патогенни бактерии. Тези бактериоцини, които са един натурален биопродукт, могат да бъдат добавяни в млечните продукти и да гарантират тяхната безопасност. Други биопродукти са ароматизантите, които широко се прилагат в хранителната индустрия. Някой щамове дрожди могат да синтезират чисти и ли смесени биоароматизанти, които да заменят синтетичните. Световна тенденция е засилване на използването на продукти на биотехнологичната индустрия при получаване на храни и напитки.

- „Биоком Трендафилов“ отбелязаха своята 25-годишнина от създаването си. Знаем, че те са фирмата, която въвежда иновативния подход в млекопреработвателния бранш. Знаем също и за доброто сътрудничество на катедра „ Биотехнология“  и „Биоком Трендафилов“. Ще споделите си своите впечатления, виждания и намерения за съвместна работа с такива предприемчиви хора, като тях?

Приятно ми да е отбележа, че собственикът на „Биоком Трендафилов“ е бил мой студент, очевидно преди повече от 25 години. Още тогава Йордан Трендафилов се отличаваше от останалите не само със своето желание за придобиване на нови знания и умения, но и със своя предприемачески дух.

По-късно ние си сътрудничехме при разработване на техния първи биопродукт – мая за сирене. С времето фирмата разшири асортимента на предлагани суровини и консумативи за млекопреработвателната промишленост и започна да предлага и реактиви и консумативи за контрол на качеството и безопасността на храни и напитки.

През всички тези години не е прекъсвана връзката между катедрата и „Биоком Трендафилов“. Ежегодно представители на фирмата провеждат практическо обучение на студентите от специалност Биотехнологии, а през последните няколко години и със студенти от магистърската специалност „Безопасност на храните“. Няколкократно фирмата финансира ремонти в лабораториите на катедрата и закупуването на нова аналитично оборудване.

Катедрата организира семинари за обучение на работници и служители на фирми от биотехнологичния и хранителен бранш, на които редовно се представят продуктите на „Биоком Трендафилов“. Голяма част от продуктите, които фирмата предлага са получени или чрез биотехнологични методи или се използват биоелементи в някой реактиви, което е добра предпоставка и за бъдещи съвместни дейности, които да доведат за развитие както на фирмата, така и на учебната и научна дейност в катедрата.

Вашите студенти намират мястото си в хранителната индустрия и заемат добри позиции във фирмите. Какво ги стимулира? Къде е тайната - в преподавателския състав на катедра „Биотехнологии“, в мотивацията на студенти и преподаватели или в програмите и проектите, които печелите?

Напълно подкрепям вашето виждане за реализация на студентите завършващи специалност „Биотехнологии“. Това се дължи на установените дългогодишни традиции в обучението на биотехнолози в Университета по хранителни технологии, което започва преди повече от петдесет години. Интересът от кандидат студентите е голям и в специалността се приемат мотивирани студенти с висок бал. От друга страна преподавателски състав се обновява регулярно и новите преподаватели подобряват методите на преподаване, като въвеждат нови интерактивни подходи. По време на обучението си студенти се включват в някой научно-изследователски дейности, финансирани от бизнеса, правителството или Европейския съюз, посещават конференции в страната и чужбина, а също провеждат част от обучението си други Европейски университети. По този начин се създава доверие и устойчивост на динамичната връзка студент/преподавател, което спомага за подобряване на качеството на обучение.

Какви са новостите и тенденцията  за повишаване на знанията, уменията и квалификацията на кадрите?

- Добър пример в това отношение са установените и развиващите се връзки между Университета и бизнеса. Студентите имат възможност да посещават по време на стажове и практики предприятията от биотехнологичната и хранителна индустрия, на място да се включват в производствения процес и да придобиват практически умения в допълнение на теоретичните знания получавани в университета.  В тази връзка преди няколко месеца се създаде съвместно дружество между УХТ и Биовет АД, Пещера с цел изграждане на пилотна биотехнологична инсталация на територията на университета, на която да се провеждат научни изследвания и обучение на студентите от специалност „Биотехнология“.

В навечерието на осми декември, освен здраве, щастие и успехи в научните разработки и прилагането им, какво друго бихте си пожелали Вие и какво желаят Вашите  колеги от катедра „Биотехнологии“.

Осми декември е празник на всеки докоснал се и усвоил знанието и умението на предходните поколения, които по-късно е използвал успешно в своята реализация в бизнеса и науката. Това е празник, които се празнува от настоящи, но и от завършили студенти. Ние като преподаватели си пожелаваме спокойна атмосфера за реализиране на нашите научни дейности, мотивирани и знаещи студенти и продължаване на усилията за успешно сътрудничество с предприятията от хранителната промишленост.

Интервюто взе: Магдалена Апостолова

Нови възможности за науката в млечния сектор
17173

Последни материали
Виж
Заради почти пълното изчерпване на досегашните 200 000 тона
Русия увеличи квотата за внос на домати от Турция до 250 000 тона
Уловената риба заедно с 30 рака са върнати обратно във водата
Извадиха поредните 400 метра бракониерски мрежи и 20 винтера от Дуранкулак
Заради измами с превозни билети
Затвориха обект за съхранение и преработка на дървесина в Тутракан
Вирози застрашават есенните житни посеви
Компаниите се опитват да предотвратят ново затваряне на предприятията
На работниците в месарски цехове в САЩ предлагат по 100 долара за ваксиниране
На търговете в Алжир и Тунис цените не падат под 310 долара
Турция купи 400 000 тона пшеница за над 300 долара за тон
Свързани материали
Виж
Интервю с министъра на земеделието - втора част
Танева: Всяко зърно фураж за свинефермите трябва да е обеззаразено, защото АЧС вече е из цяла България
Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите
Орязването на необлагодетелстваните райони ще бъде компенсирано от слоя НР3, включен в шестата нотификация на ПРСР
По ПРСР вече са платени 1 млрд. лв.
Живко Живков: На 9 ноември ще платим 16 милиона лева по обвързаната подкрепа за овце и кози
Светла Бъчварова, депутат от „БСП за България:
Ако таванът на директните плащания падне, как ще обосновем пред ЕС исканите след 2020 г. субсидии
Десислава Танева, министър на земеделието и храните:
Имаме зелена светлина от Еврокомисията и в началото на октомври отваряме подмярка 4,1 за напояване
Десислава Танева, министър на земеделието и храните:
Проектите за напояване ще се приемат през ноември
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам