Начало » Новини » Коментари
18.03.2016 г.

За големия губещ в битката между животновъди и мандри

Параграф 22 в млечния сектор
За големия губещ в битката между животновъди и мандри

Sinor.bg

От осем години българските животновъди не са плашили с национална стачка, затова и предстоящите протести, насрочени за 22 март, видимо стреснаха останалите звена по веригата. Гневът на фермерите кипна заради унизително ниските цени на кравето мляко, които още през февруари паднаха под 50 стотинки за литър. Последва автоматична реакция от мандрите, оправдаващи се с кризата в Европа, предизвикана от поредното свръхпроизводство на мляко. Колкото до администрацията, тя наистина е в безизходица и не знае как да реагира, оповавайки се на мерките на Европейската комисия, които ще се предприемат в подкрепа на животновъдния отрасъл през 2016 г.     

Проблемът е, че в този омагьосан кръг големите губещи отново ще бъдат българските фермери и потребителите, защото саламуреното сирене отдавна не се прави от произведено в страната краве мляко, а в него масово се блъска палмово масло или сухо мляко от Европа.

Обяснението е просто – само с тези евтини суровини мандрите могат да докарат ниски разходи за производство, така че цените на млечните продукти да са по джоба на масовия клиент. Затова и фермерите са принудени да продават суровината си под себестойност, като това важи не само за дребните и неефективни стопанства, но и за големите кравеферми с висока производителност.

Вътрешните проблеми се изострят и за всички е ясно, че по никакъв начин не биха могли да се решат от Европа. Защото като държава членка на ЕС България би трябвало да помисли самостоятелно за тяхното овладяване, както правят и останалите правителства. Помните как България се провали и с дерогациите за качеството на млякото, защото освен празни обещания за инвестиции в млекосъбирателни пунктове и контрол върху фермите държавните органи не постигнаха нищо.   

Но да се върнем към кризисната 2008 година, когато страната за първи път беше залята от масови бунтове на животновъди. Въпреки блокадите на пътища и магистрали, въпреки бунтовете по граничните пунктове с Румъния политиците тогава не предприеха никакви защитни механизми и животновъдите се оказаха големите губещи в този първи сблъсък с пазара.

Още тогава фермерите осъзнаваха, че европейската конкуренция ще ги изхвърли от бизнеса, което и стана. Последваха масови фалити в бранша, в резултат на което днес България е нетен вносител на растителни масла, а родните животновъди се изнесоха от страната в търсене на по-доходоносен бизнес.

Именно това е и периодът на първата голяма вълна от емигранти, която преля към Гърция, Испания и други европейски държави. А за осем години вътрешното производство на краве мляко се срина от един милион тона годишно до 500 хиляди тона сега.

И ако тогава разрушихме дребния и среден бизнес в животновъдството, днес сме на път да фалираме и малкото големи стопанства, мрачно пророкуват браншовиците. Защото освен кравефермите под удара на унизително ниските цени попадат и производителите на овче, козе и биволско мляко, на които уж разчитаме да разширим външните си пазари.

Пред Синор.БГ председателят на Националната овцевъдна организация Бисер Чилингиров припомни, че от лятото на миналата година средните изкупни цени, по които мандрите купуват тези млека, са с до 50% по-ниски от европейските. В същото време преработвателите разчитат точно на тези млека, за да разширят външните си пазари. „Като фермери ние не протестираме срещу износа на българско сирене и кашкавал, напротив, приветстваме растящия експорт, защото е жизненоважен за икономиката. Проблемът е, че това става на гърба на овцевъдите и биволовъдите, които трудно могат да развиват бизнес при тези унизително ниски цени”, коментира още Чилингиров.

Явно с ниските изкупни цени на суровината и с високите експортни цени на сиренето и кашкавала мандрите покриват загубите си от ниското вътрешно потребление на млечни продукти и от натиска на търговските вериги. Въпросът е тези проблеми да не се решават за сметка на млекопроизводителите, които само с европейското субсидиране трудно могат да оцелеят на пазара.

На фона на целия негативизъм ще дам положителния пример с отношенията между винари и лозари, където конфликтите производител-преработвател отдавна са изгладени. Нещо повече - днес малки и големи  изби разчитат освен на собствените си лозя и на дребните фермери, с които те работят перфектно.

Вярно е, че тук се намеси и външната конкуренция, когато европейски търговци се втурнаха да изкупуват българско грозде, компенсирайки липсата на добра суровина в Европа.

Явно и при животновъдството трябва да се търси подобна рецепта за подкрепа на родното производство. Защото качественото мляко го има и това ни беше демонстрирано от малките семейни ферми, получили подпомагане по наредба 26 за дирекните продажби от фермите. 

За да бъдат спасени и икономически ефективните ферми обаче, е важно да се намеси държавата и да посочи как най-смислено би могло да се приложи субсидрането, така че качественото българско мляко да остане на трапезата.

Малка светлина в тунела се явява новото европейско подпомагане, което ще се окаже спасително за групите и организациите на производителите, към които фермерите се ориентират.

То обаче няма да реши тежкия проблем в комуникацията между фермери и млекопреработватели, където напрежението видимо расте.

През тази седмица в цялата страна се проведоха местни съвети на животновъдите, където браншовиците поставите своите предложения за преодоляване на кризата. Целта е на предстоящата националната среща във Велико Търново, която ще се проведе с министър Десислава Танева на 22 март, тези идеи да получат и обобщен вид. Въз основа на тях се очаква администрацията да предложи нови мерки в подкрепа на сектора.

На този етап националният план за качеството на млякото е стъпка в правилната посока, тъй като чрез централизирания контрол администрацията ще получи реална картина за това кои мандри изкупуват и преработват отговаряща на евростандартите суровина.

На 21 март и представителите на мандрите планират изявление, от което ще се разбере дали преработватели и фермери ще си стиснат ръце за общо разрешаване на проблемите. Защото кризата няма да се разреши с размахване на шпаги, а с бизнес партньорство, от което всички се нуждаят.

Екатерина Стоилова

За големия губещ в битката между животновъди и мандри
9546

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Румен Порожанов взе участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Пържени люти лушки
На 1 октомври изтича срокът в който фермерите с недекларирани субсидии могат да подадът коригираща декларация
Заловиха бракониер, превозващ 100 килограма риба
По-големи печалби при преработката на слънчоглед по технология STET
Три пожара в Плевенско унищожиха 110 декара царевица
Свързани материали
Виж
Статистика
Мандрите са преработили само половината от млякото, произведено във фермите
Министърът на земеделието
Установени са нарушения в стандартите при проверките на мандрите
След сигнали за картел при изкупуване на млякото
Танева: От днес започват масови проверки с данъчните в мандрите
Михаил Тачев: Ще дарявам млякото, но няма да го продавам на ниски цени
Две асоциации се обединяват срещу диктата на мандрите
По повод екшън плана за запазване на млекопроизводството
Танева: Нито един фермер или мандра няма да затворят, гарантирано!
Важни инвестиции
Български компании са готови да инвестират до 7 млн. долара в производство на овче сирене в Русия
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам